Моето плюшене мече…

добре, нека бъде момче.

Чакам го от години..

не една, не две.

 

И все не идва,

някак ме забравя.

Може би не вярва,

че ми трябва..

 

Мисли си , че вече съм голяма,

но аз също плача… за мама.

И мечтая за мече,

меко, топло и добро

Само едно, не две.

Да го гушкам вечер….като дете,

уют да ми даде.

Да му разкажа всичките си тайни,

а то в сънищата ми- щастие да донесе.

Може и да е момиче,

снежно бяло като кокиче.

Всякакво ще го обичам.

Искам само –

да има сърце голямо,

да не заспивам сама,

в студената прегръдка на нощта.

 

Pollini