Metanoia (покаяние) е преведено от гръцки. Означава не само разкаяние, а и „промяна на ума”, преосмисляне на живота. Казват, че покаянието започва, когато човек може да отдели греха от себе си, за да го погледне, сякаш отвън, и да поеме отговорност за него .
Първата стъпка към покаяние и промяна на ума – е признаването на греха. Да, аз го направих, съжалявам. И след това? По-нататък – аз не искам повече така. Искам да бъда различен, искам да раста. Отговорност означава осъзнаване. Да престанем да живеем, извличайки вторична полза от тъжните случки и факти, а да започнем да ги анализираме и да извличаме поуките си. Какво всъщност се случи? Това ли е, което ме подтикна към този акт? Тук и сега, аз мога и искам да разбера нещо за неговия характер – характера на злото. И ако аз знам защо се прави зло, аз ще имам възможност да направя нещо в себе си, за да се промени. И тогава мога да благодаря на Бог и на този, на когото съм обиден, защото разбрах нещо за себе си, за нашите отношения, за отношенията ми с живота. Вече не си наврян в ъгъла, имаш перспективата.
След разкаянието ние имаме ИЗБОР, свободата да решаваме за себе си.
Хронично виновен – това не е дори християнска позиция. Вижте какво казва Исус за грешниците: „Прощават ти се греховете”, „Стани, иди” . Той не казва – „стой и нека се лее върху теб нескончаемата вина .” Хроничната вина е нищо. Тя лишава човек от способността да обича. От непрекъсната му грижа за себе си и за това колко е мъчителното чувството му на вина, на него не му остава време за любов…
Някои казват: „Не мога да си простя.” Но кои са те, че да съдят? Ние имаме един съдия? Дали е Господ, за вярващите, или природната висша сила, всеки решава. Но да изземаме функциите му и да се взимаме за Всевишния е прекалено. Защото ако Бог ни прощава, а ние не си прощаваме – дали е съвестта ни това?
Фразата „Аз не мога да си простя” често означава – Аз не искам да се разделя с болката си и с изминалите травмиращи преживявания , с ролята си на мъченик. В нея, въпреки греховете си, аз изглеждам доста положително и колоритно. Но ако започнете да се ровя и анализирам в тях – ще трябва да правя реални промени в живота си! Аааа не – предпочитам да остана в позицията на страдащия. Това е най-малкото, познато и разбираемо. И поуката носи дивиденти под формата на съчувствие и възхищение от другите.
Как да си помогнете с чувството за вина?
- Ако сте виновен пред конкретен човек, помолете за прошка.
Трудностите започват още на този етап. Не на всеки е лесно да поиска прошка. Не всички са в състояние да простят. Ако вината е вклинена в отношенията между хората, тя се превръща в инструмент на манипулация. „Ти ме обвиняваш, а след това ми дължиш” – в такова положение може да се нарани. Да, и насилникът от миналото, за да изкупи вината си, се превръща в почти роб, още преди някой да е го е поробил и обвинил е готов да понесе накзаанието.
Но каквато и да е вината –тя не бива да е повод за унижение и използването на един човек от друг.
Здравите връзки се формират на база честни, отворени отношения, изградени с взаимна любов и уважение, а не робска зависимост един на друг, и постоянни изисквания за прошка.
- Имайте си наум покаяние и изповед.
- Избягвайте прекалено големите изисквания към себе си. Определете си реалистична цел
- Признайте и приемете своите слабости. Да, има моменти, които ние не сме идеални.
Често срещам майки, разкъсващи се между работата и дома. Те постоянно се обвиняват, че от умора, често са нетърпеливи и раздразнителни с децата си. Но така е малко вероятно да се промени нещо. Истината е, че в тази ситуация, те не трябва насила да се държат по различен начин. Така че, вместо безсмислени самокритика и самосъжаление е по-добре се помисли за това, което може да променят в живота си.
Осъзнаването на собствената им слабост и несъвършенство – не са причина да попаднат в нов капан от чувство за вина. Точно сега, с признанието и приемането на предизвикателството, могат да започнат да се справят с него.
6. Помолете за помощ. Необходимо е да има определен духовен ресурс, за да погледне честно в своите чувства и мотиви за действията си. Този ресурс не е винаги на разположение. Потърсете помощ от тези, които са готови да ви изслушат и са съпричастни с вас, без да са осъдителни и морализаторски настроени.
