Мисъл ли си

Да те измисля

Залък ли си

Да те изям

 

Чужда ли си

Да те искам

Моя ли си

Да те дам

 

ОтвОри ми сърцето,

От кръвта ми пи.

Открадна ми мечтите.

В друг свят ме скри.

 

После ме прочете

И се отегчи

Не си жена ти за един..

Не.

За мен не си!

 

На него принадлежиш

Моят стон е въздишка..

На стари лаври

това е…да лежиш.

 

Празен съм

А бях за малко пълен..

Гладен съм

А бях за кратко сит..

 

Жаден съм

Но ще си остана

Вечно ненапит.

Страхливец.

На живота сърдит.

 

Имам всичко,

А нямам нищо

Виждам нея,

А искам теб

По истинското вече не линея

Примирих се.

 

Тази вечер …пак ще си налея

Да ми запАри на стомаха

Нека ме боли в червата

Не заслужавам красотата.

 

Болен съм

От мъртва болест.

Ден след ден ме разяжда

Ей Богу…други кат мен, дано,

Да се не раждат!

 

Pollini,  психолог и драскач по Пътя си