Клише подир клише

Животът си тече

А истината – натикана в кюше

като наказано в социализма дете

И странно как понякога в живота

Обичат те, когато си фалшив!

Истински като си, ставаш крив,

някак неудобен, ръбиш, твърде див!

Кои са истинските хора, знаеш ли?

Онези, които от първия път може и да не омаят

Нямат десетки приятели, всекиму дали ще се понравят – нехаят.

Онези, които не лапат мухите,

Които мислят и знаят.

Че в края на деня, когато завесата се спусне

Ще остане онзи само, който мисли как да ги отпусне.

А всички други, пак на опашката ще се редят.

Да си купят персоналност,

ново лице – за следващия ден фалшив,

все така безизразно,  в друга модалност.

Който няма живот от качествено тесто

Ще опита в твоя да разрови самото ядро.

Безцеремонно и без жал ще нахлуе,

ти наивно, може задните му мисли да не чуеш.

Казват прошка всеки заслужава

Щедрият шансове дава

Любовта кривия изцелява

Клише подир клише

То е като да вярваш, че камъка има сърце.

Или, че едно плюс три прави две

Онзи, който иска да се закопае,

да си отгледа душа – не желае,

ничия мъка и жертва – не може да го спре.

На празни фрази не се поддавай

Нито се лашкай между мнения различни

Части от себе си с охота , не раздавай

Бъди жалостив, обичай се!

 

Pollini