Здравей, спътнице в нощта,
Здравей, Тъга!
Днес не дочака дори полунощ
Влизаш в съня ми, режеш като нож.

Денем, сред светлината,
губиш се измежду делата.
Но нощем ехидно триумфираш,
самотните сърца на парчета съдираш.
Не стига ти това,
ами и сълзите спираш.

Да не може да плаче окото
Да тъне в агония Душата
Да се бори с доброто и злото
С чувствата си играеш на тото.

В сърцата се впиваш
От вярата жадно пиеш
Крадеш сънища
Омотаваш ги с жестоки трънища

От непрогледната тъма се храниш
Мястото си до мен, на живот и смърт, браниш
Ще ме приспиш, изнемощяла,
Садистично ще ме риташ по пищяла
Като кукувица в главата ми ще кукаш
Мозъка ми ще изпиваш
Болката ще величаеш
Щастието със жестока гума, ще изтриваш

Здравей, Тъга,
Дълбай, Тъга,
Сложила си ти на мен ръка,
И над дните ми , и над нощта.
Не ми е писано да съм сама…

Pollini