И ето решено е

Дошъл е края.

На илюзията края,

на лудостта, на фалшивата омая

Никога не поставяй пред края, запетая.

 

Не можеш в тоз живот да си хем благ, хем враг.

И не е нужно

Нужно е да си с едно лице отпред, и същото да е отзад

Да имаш чест, достойнство, стабилен врат.

 

Не може някому, когото си предал, да се превърнеш в брат

И не е нужно

Никому нищо дължиш,освен на образа си във огледалото

А когато и той не ти е важен,

орисан си да сееш гняв и болка, жив прокажен

Да се луташ фалшив и мизерен, да те люшка на живота махалото

 

Да поддържаш менте опаковка

Да се гънеш пред всеки и пребоядисваш,

като натровена котка

и ей така ще ти минават дните

горе – на повърхността, там където събира се тинята

ще се плацикаш в нея, привидно доволен,

Сакън – дума да не стане – колко си загубен във пустинята.

Колко си малък и жалък, от себе-омраза болен.

 

Pollini