Вътре

дълбоко.

Вътре

във всичко

има душа

малка ядка нежна,

девствена луна.

 

А отвън – лицева парализа

гнети погледа, устата,

блокира дъха.

Апатията превръща се

в дреха на света.

Омразата и завистта,

краставо заразни,

на кисело омирисват потта.

 

Вътре.

Вътре има живот,

с дъх на виолетки,

детсво и ягодов компот.

Без поза, престорена проза,

разговори, вързани на възел,

сложни вибрации, помпозен пъзел.

 

Вътре е гробище на неизплакани сълзи,

вътре е сборище, на недостигнати идеали.

Вътре е огъня, от който се раждаме,

същият топли ни, понякога пари.

 

Вътре е житния клас,

който омесва ни в тесто.

От сой ли сме?

Ти? А аз?

Петно.

 

Вътре са беззвучните вопли,

раната душевна,

сърцето не спираща да чопли

Вътре са търсещите живи страсти,

забранените помисли опасни.

 

Вътре е и верния пес,

белега ти да оближе

вътре е всичко, което е нужно,

човека в теб да обгрижи.

 

Отвън е фасада олюпена,

къде схлупена, къде натруфена.

Мушмола.

 

Вътре е.

Същността на тишината,

ефирната материя без тъкан,

рай ли е или пъкъл…

 

Pollini

Полина Василева