Навик, стих
Навик имам лош, Не един, не два. В зверовете все да търся красота, вечност...
Навик имам лош, Не един, не два. В зверовете все да търся красота, вечност...
Представи си, че съм книга. Топла. Отпечатана току. Четеш мастило, а то е само...
Познавам едни две – души човешки, уморени от грешки. Тъмното ги събра в опасна...
Душата ти се вля във пощенската ми кутия писмо ли беше, стих сакат… Орисия...
Бих те милвала отново. По душата. На голо. Бих те пренаредила. Керемида по керемида. Бих...
Дали се виждам? Себе си. Такъв какъвто съм. Не какъвто трябва да бъда, не каквато...
Душата си давах, непрогледни тъми осветявах, след всички други-там бях. Оставах. Нощна пеперуда Бях Летях...
Ще ме търсиш жаден, ще питаш за мен, ще искаш да пиеш от моите сълзи....
Изтъркули се неусетно времето, което посветих на мечти, нежно в този стих ги съшивам, с...