СЪДНИК

Кой си ти, че да ми съдиш Живота?

Кой си ти, че да ми надяваш хомота?

Кой си ти, че да сочиш със пръст?

Нима си безгрешен?

Земен ангел ли си, Вездесъщ?

Като мен си  – същ!

Позволи си да не си идеален…

В скуката си тъй банален!

Не приемай всичко лично

Виж го отстрани – колко е различно,

Опознай ме наново,

с любопитство, не трагично!

В изпитанията на Живота….

винаги крие се нещо магично.

И не е никак прозаично

да прогледнеш за реалността,

да захвърлиш фалшивите идеали

и да се видим нови, само малко по-стари.

Светът не започва и не свършва при мен и теб,

Но посоката на любовта ще бъде винаги НАПРЕД!

Pollini

Write a comment