СТЕНА

Изплакана Душа,
прикована на една стена.
В далечината гъгне звънче на овца.
Преминават светлосенки. Лица.
Смениха се слънце и луна,
гордо си отиде деня.
Заспа уморена старата врата.
Мъгла се вдигна,
в символика облече недоизкованата съдба.
Онази, която ги събра.
Нахлу и им открадна съня.
Като пирон ги проби.
Душата нейна превърна в дъска.
Него зазида в стена.

Pollini

Write a comment