СИЛНИТЕ

Силните имат най-ярката усмивка.
Силните често са тихи.
Силните болката не окриляват.
Зло и обида бързо забравят.
Силните действат,
не мечтаят – правят.
Страх ги е, но не бягат.
Силните до последно се раздават.
На непопулярни каузи се отзовават.
Остават меки, задълго не се втвърдяват.
Рядко теглят на кантара,
какво заслужават,
за онова неизмеримото, което дават.

Силните любят и мразят открито,
не се опитват да пресяват ползи и манипулации,
през изкривено житейско сито.

Силните често ги недолюбват.
Следата им, обаче, не се загубва.

Силните не изискват уважение насила.
Не се молят за закрила.
Силните не се взимат насеризно,
тайфа овце не им е нужна,
за да се почувстват грандиозно.

У тях винаги нещо остава…
различно, да се разгадава.

Мисия мистериозна?

Леки са, непретенциозни,
падали и ставали,
все по сами са се справяли.

Срещу несправедливостта сами срещу всички са възставали.

Те плачат на собственото си рамо…
Малко тишина и вяра…нужни са им.
Само.

Ръцете им, пълни със нежност,
Душата им не е свадлива,
сърцето бърза, понякога пред мисълта отива.

Силните под Земята не се окопават,
зад думите, делата и гафовете си застават.
Вид на гротеска не си придават.
Греховете си признават.
Смирено, на съд остават.
После бавно, отново,
сами се изправят.

Научили поредния урок,
в болни човеци да не провиждат пастрок,
продължават.
Без срок,
рамото си на слабия да предлагат.
Душата си да не продават.

Pollini

Полина Василева

Write a comment