Мидената ферма

Като блян в небеса
Излита Животът
И времето краката ми дърпа
Омотава ги, жули конопа

Люспа по люспа,
Ден подир ден,
Като незавършена броеница
Нижат се дните
Поспри, Живот, не си ли уморен

От вечната гоненица,
аз теб , а ти мен
Живот, ти винаги застигаш ме
И изнизва се поредния ден

Поумнях ли, или оглупях,
Кръстосала снага,
Съзерцавам, там горе –
на небето ярката дъга

А зад нея шири се – хоризонтът
Безкраен, таен, загадъчен, примамлив

И там – блян.
И пак летя – него да докосна
Имам толкова много въпроси…

Носят ме, тичат
Краката ми боси
Стъпалата смеят се от гъдела на тревата росна
Кожата всмуква всяко погалване
Очите изплакват ненужната шлака

Устремът е все същия
Нека – да стигнем дъгата!
Да се облечем без страх в пъстрота,
Никой не остава непогален от кръговрата!
Живот е…за да се живее….

Pollini,

психолог и драскач по пътя си

Write a comment