Хранителните разстройства са сред най-често срещаните здравни проблеми, засягащи момичета и по-рязко момчета в юношеска възраст и млади жени. Те са свързани с тежка симптоматика и носят повишен риск от смърт. Тяхното лечение изисква комплексен подход.
Хранителни разстройства са анорексия невроза, булимия невроза и други хранителни разстройства. Хиперфагията е също често срещана у нас.
Диетата, обикновено е първия „симптом” водещ по пътя към преяждането, което прераства ва (преяждане с предизвикано повръщане) и обикновено завършващо с анорексия (пълен отказ от храна) и нерядко цикъла бива завършен от гибел.
Кога точно възникват проблемите с теглото в тази последователност, ако изобщо възникнат, е много индивидуално.
По- рядко се среща път към преяждане, който изобщо не е свързан с диети, той се среща при хора, които имат проблеми с импулсивното поведение. При тях импулсивното поведение се използва като начин за освобождаване от напрежението. Това е ключов фактор. В това поведение диетата няма важно значение.
Напълно е възможно да има и много други пътища, по които човек може да стигне до хранително разстройство или да комбинира няколко различни варианти.
Хората, страдащи от различни форми на хранително разстройства, имат често и различна психопатология. Най-често това е свързано с ниска самооценка, лошо самопознание, стремеж към свръх-контрол, перфекционизъм. Неумение да разпознава и изразява емоциите и чувствата си. Липса на умение да се доверява и подчинява.
Вниманието на хора с хранително разстройство е насочено в по-голямата част от времето им към тялото, формата, размера, диетата, повръщането, спортуването и храната, и други фактори, оказващи влияние върху килограмите и формата на тялото. Това им отнема способността да функционират свободно в другите сфери на своя живот. Това ощетява социалния им живот, професионалната реализация и развитието им като личности. Често е причина да не може да се изгради добра интимна връзка.
Психоанализата свързва хранителните разстройства с наличието на властна, кастрираща майка в семейството и баща, който като по правило е просто фон в семейните отношения. Отказът от храна се тълкува като отказ от женствеността. Парадоксално, собственото тяло на тези младежи, е единственото нещо, което могат да „употребявт” когато и както поискат, без налаган контрол, критика и манипулации от страна на родителите. По този начин, те си „взимат контрола” обратно, по един изкривен начин.
Лечението на тези страдащи души се случва с разбиране, насочено е навътре към проблемите им, към незарасналите рани, които те старателно прикриват, опитвайки се да бъдат перфектни и независещи от никой и нищо. Психотерапията е доказала ефективността си в такива случаи.
Всеки човек, страдащ от хранително разстройство, има нужда от индивидуален план за лечение, който обаче е подчинен на основни цели и стъпки в лечението. Първите цели на лечението са установяване на истинско отношение към тялото и към храната.
Различни са сроковете за напълно преодоляване на анорексия и булимия, но сигурно е едно – при наличие на висока мотивация и здрава връзка между клиент – терапевт, възможния изход е само един – ОЗДРАВЯВАНЕ!