Той ще иска и теб да научи,
Вярата ти да счупи
Пази се
От оня, който мисли, че много знае
Обикновено живота му е хаос, що е човещина – той нехае.
Ще ти говори сякаш може да те разгадае.
Ще иска да те подхлъзне, за да може себе си да оправдае.
Ще размахва титли и пагони,
докато робува на първични нагони.
И за да не е сам –
ще си събира стадо.
Ученици.
Послушатели – овчици.
С влажно и мазно да го мажат,
той – в замяна –как да живеят да им каже.

Не бой се, ако все пак се пързулнеш
Навреме осъзнал се,
можеш да се отскубнеш.
Не съжалявай за лъжата опашата,
гордо излез и затвори вратата.
По-добре двама съмишленици да имаш до себе си, верни,
Отколкото мнозина, от ден до пладне, мизерни.

Когато ги провидиш, че са само по повърхност облечени –
не мъсти.
Не оставяй след себе си разруха.
Нека пошлостта не те прелъсти.
Нека добрината ти над тях те извиси.

Позволи им да се въргалят в гьола за разтуха.
Цялата им структура е куха.
Фалшът има една единствена съдба:
рано или късно – рухва.

Pollini