Не владеейки себе си, не владеем живота си. Портал за интелигентните емоции

Всички знаем, че човек, владеещ себе си – владее света. Щастието ни, тегобите ни и пътя ни, зависят основно от нас. От нас и от цената,която сме готови да платим. Безплатен обяд, няма.

Що е то самопознание и има ли почва у нас? Да съм скептик , раздаващ оценки, без да съм влезнал надълбоко. Или да опитам?

„И все пак…..опитай” – прошепнала тихо мечтата.

Самопознанието е дълъг процес. Лично  за мен – не свършващ никога. Дали е полезен? Безспорно. Дали е лесен и приятен – често не е!  Да опознаеш себе си, заедно с най-тъмните си страни, не е и никога няма да бъде процес, осеян само  с цветя, рози и вкусно вино. И точно това го прави толкова неповторимо струващо си пътешествие.

 

Да развием емоционалната си интелигентност.

Да дадем право и пространство на другия да има различни от нашите емоции, да ги валидизираме и да се научим да влизаме в чуждите обувки. Да не изпитваме дискомфрт от тъгата на ближния, от гнева на далечния. Да ги признаем. Заедно с правото му да ги има.

В последните години учени и  изследователи дават все повече превес на  емоционалната интелигентност , за сметка на коефициента на интелигентност. Най-големи лидери и успели хора са тези, които умеят да се контролират и разбират емоциите. Не само своите, но и чуждите.

Емпатия – що е то?

В психологията термина емпатия и важността от развитие и обогатяване на емоционалната ни интелигентност  е често срещана тема.

Все повече се адаптира и в бизнес средите. Всяка добре развиваща се компания отделя внимание да обучи своите мениджъри и тийм лидери, използвайки професионалисти за тази цел -психолози, коучове.

Способността да се поставиш на мястото на другия, да разбереш неговите чувства и да контролираш своите, е влияещо и на работното място.

Никой човек, колкото и успял да е той, не може да накара някой да го уважава трайно и безапелационно, ако не развива себе си в тази посока ежедневно. Дори и първоначално един лидер, да ви плени с харизма и блясък, хаоса на вътрешните му пластове, лъсва лесно при първия сблъсък на неговата несигурност в самия него и вашето любопитство, гарнирано със спокойствие и увереност, че заслужавате отговор и отношение.

do not djudgeКачествата свързани с емоционалната интелигентност се разделят условно на 5 главни групи . И всички те определят нивото на емоционална интелигентност.

  • Възприятие за себе си
  • Себеизразяване
  • Качества важни за изграждането на връзки
  • Умението да се взимат на решения
  • Качествата важни за управляване на стреса.

Емоционалната интелигентност не се изчерпва само с това да разбираш емоциите си  и да познаваш по лицето на някой, че е тъжен.

Тя винаги се обуславя и започва от самооценката ни. От онова, което мислим за себе си. Когато не познаваме себе си и не искаме да се докоснем ОТВЪТРЕ, ние сме неспособни да развиваме своята емоционална интелигентност, да израстваме.

Живеем някой живот, не сме сигурни дали това е нашия живот. Инерцията носи нас. Не ние държим юздите й. Колкото повече отричаме това, толкова повече дълбоко в себе си знаем истината, и толкова повече полагаме усилия само в посока  да „изглеждаме като че ли „- ОТВЪН.

feel emotionsКолко достатъчно е самочувствието ти, как гледаш на себе си като на личност. Как се отнасяш към себе си? Грижиш ли се за тялото си, а за душата си?  Доколко си уверен и се харесваш? А коя е основата ти? Върху какво си стъпил?

Ако нямаме добра оценка за себе си, комплексите ни рано или късно ще се наложат при общуването ни с другите.

Започни с реална оценка на твоите силни и слаби страни.

Сверявай си часовника, допитвайки се до оценка за теб от странични , безпристрастни хора. Търси периодично обективно мнение на професионалист в сферата на себеразвитието, психологията, та дори и коучинга.  Едновременно с това мисли критично. Не се изкушавай да предадеш цялата отговорност за това кой си и не си, в ръцете на по-разбиращия. Обърни специално внимание на тези неща, които чуваш за себе си, и автоматични отхвърляш. Гневиш им се или пък престорено се надсмиваш. Не ги погребвай, дай им време и пространство да отлежат в теб, и когато си по-спокоен и готов – върни се към тях. Огледай ги и ги чуй. Виж какво може да ти бъде полезно и работи. За себе си.

За никой психолог и човек с интерес към човешките взаимоотношения не е тайна, че онзи, който се прави на най-незаинтересован и непукист, който сякаш с лека ръка, зачерква хора и събития, е всъщност онзи, на който му пука най-много. Неговият игнор е защитен механизъм.

deffense mehanizmАко онова, което ти пречи да се обичаш са грешки, за които не си поискал прошка  и това те измъчва – направи го. Затвори всяка една ситуация, която си оставил недовършена в живота си. Няма да е лесно, но чувството за лекота и за затворен гещалт след това, е незаменимо. Така ти отваряш за себе си , нови пространства.

Всеки човек притежава безграничен потенциал. Само трябва да:

-повярва

– да се пресегне да го стигне

– да прави ежедневни малки и последователни стъпки, за да го стигне

– да не се отказва при спънки и препятствия по пътя си

– да си позволи да греши, да пада и да става

– да намира урок във всяка грешка

– да извлича поука от всяка болка

pooh weИзвън Зоната на Комфорт

Имам хроническа нетърпимост към шаблони като по горните, използвани в текста ми – „Зона на комфорт”, „Емпатия”, „Опознай себе си” и т.н.

Опознавайки себе си, обаче , си давам ясна сметка откъде идва раздразнението ми. Всеки човек иска да е специален и уникален. Подобни стереотипи и масови фрази, някак ни сливат и обезличават.

А дали?

Дали отрицанието на нещо вярно и работещо е начина да бъдеш различен?. Да съдиш с лекота и да раздаваш оценка от някаква фантазна твоя висота?

Истински високите и големите – само те имат право на това. Но те , когато са истински големи и високи, никога не биха го направили. Защо да се връщат по пътя назад? Който иска – може да ги стигне. Да опита поне. Или да тръгне по съвсем нов път. Свой собствен и уникален.

Е…… важно ми е да съм различна. Затова съчиних име на „емпатията’ и т.н. за собствена употреба.

Наричам ги интелигентните емоции:))

Така че, към дата ДНЕС, аз съм благодарна за всичко онова, което е измислено, което ме провокира да мисля, да се възхищавам, да негодувам. И да осъзная, че цялата тази палитра от емоции, ми служи безплатно за най-важната ми  цел – да опознавам себе си и да се развивам, да творя и да излъчвам от  себе си – отвътре – навън.

Често от страх и несигурност , човек не прави нещо, за да постигне своя мечта или поне да се приближи към нея.

Много хора имат талант, мечтаят за промяна, но не правят крачка към неизвестното.

 А всичко хубаво се случва извън зоната на комфорт.

 

В личния ни живот, в междуличностните ни отношения, най-голямото предимство е да разбираме отсрещния.

Когато не умееш да изразиш добре своите чувства или не искаш, поради несигурност (страх от отхвърляне,и т.н), се получават недоразумения, избираме да реагираме с гняв, винаги виним другите. Опитваме се да ги обезценим, търсейки и взирайки се за недостатъците им. Така не се налага да си отваряме очие за своите такива.

Гневът. Защо ни е?

Гневът  е онова, към което най-лесно посягаме, за да отблъснем от себе си. За да изместим другите и съществени чувства, които напират овътре в нас. А именно – страха , тъгата, объркаността, несигурността, незнанието.

terapistЕдно от качествата на емоционално интелигентните хора е умението им да се свързват добре с околните, да изразяват добре своите емоции и чувства по подходящ за ситуацията начин.Което е различно от това да се харесат на всички и да се нагаждат спрямо всичко.

Това е – да умеят да определят своите граници, не позволявайки на другите да ги прескачат, и едновременно с това, а уважават дълбоко правото на всеки да има и да съхранява своето лично пространство и самоуважението си.

За да умеем да градим работещи социални връзки, е нужно да се развива и социалното ни съзнание.

Комуникацията е едно от най-важните неща. Нещо, което всеки от нас , във всеки един момент може да развие. Тя включва:

– умението, да слушаме, да чуваме, да приемаме, без желание да отречем, оспорим, осмеем.

– да имаме позиция, да дадем правото на другите да имат своя такава.

– да не настояваме непременно да бъдем винаги прави.

–  да владеем етикета на градивното общуването. Да умеем да водим конструктивни диалози. Целта да не бъде погром, а напротив – взаимно обогатяване.

– да не завземаме цялото пространството. Тоест да познаваме чувството за мярка.

– да държим добрия тон, така че разговора да не се превърне в отровен.

– да умеем да ценим отделеното ни време и да не оставяме у събеседника чувство, че си е загубил безценно време да общува с нас. Което означава да сме благодарни. Че сме били зачетени и чути.

  • Да знаем кога да спрем. Да можем и да помълчим
  • да не изпадаме в крайност

Контролирането на импулса е едно от качествата спадащи към общата емоционална интелигентност.

emotionsТези умения играят важна роля не само в личните взаимоотношения, но и в работните.

Това е способността да устоиш и да удържаш. Да можеш да се спреш и да не действаш под влиянието на моменти импулсивни и неприятни емоции.

Често хората не умеещи да се владеят, с нисък самоконтрол , могат да навредят на себе си и другите. Те са реактвини ,и имат невъзможност да се контролират и да  овладяват силните  си емоции.

Хората с проблеми в импулс-контрола могат да имат проблеми като неконтролируемо хранене, прекомерна употреба на алкохол спорадично, неадекватни крясъци, придружени с вербална агресия и обиди по адрес на другите (най-често близките), да редуват приповдигнати настроения с изпадане в дупки. Да скачат от ролята на насилник в тази на жертва и обратно, за да могат по някакъв начин да оправдаят пред себе си полярното си поведение.  Поемането на отговорност за постъпките и думите им, е първото нещо, което ще ги накара да се почувстват по –добре. Поемането по пътя на  себепознанието, неминуемо е пътя към тяхното изцеление.

Едно от качествата на зрелия и осъзнат човек е да може да направи проверка на своята реалност.  На мислите, вярванията и убежденията си.

Понякога убежденията ни изобщо не съвпадат с реалността, много хора живеят в постоянна дисоциация.

Затова се търсят факти и събития, които да го потвърдят. Това включва и умението ни да даваме и получаваме градивна обратна връзка от другите. Такава, която не съдържа оценъчен характер.

Разбира се, собственото ни възприятие за нас самите, е с преимущество, но когато виждаме, че не умеем да общуваме, че често изпадаме в крайности, че ставаме вредни за самите себе си , дължим на себе си и на света около нас, проверката на реалността си.  Да да не се затлачваме се с недоверие, преливащо в апатия и засилен негативизъм.

Трезвата и обективна преценка , както отвън, така и наша собствена, носи възможността да се поучим и да развием себе си в желаната насока. Никой няма полза да живее в илюзорен свят, колкото и да му е удобно там.

 

Pollini

Психолог на свободна практика,

Писател, мислител. Човек по Пътя си..

Write a comment