НА ДЕЦАТА МИ

Ето ви две, пред мен стоите
Несусетно изнизаха се дните
Пораснахте и още ще растете
И пак ще разказвате от какво се боите,
ще търсите ми скута, децата ми – двете.

Все повече мечтаете, чудеса желаете,
Окуражавам ви да дерзаете,
Да не бъдете страхливи,
да си останете … диви.

Живейте заедно с героите
Със феите, и със каубоите,
И никому не струвайки зло,
Прекрачвайте върховете, отвъд устоите.

Тичайте, пълзете, но имайте криле,
Вричайте се, но нека никой не ви притежава,
Обичайте се, само
онзи , който обича, умее да дава,
болката в стих да претворява,
да вярва, да заразява…

Светът е шарен,
не се плашете да изпробвате му цветовете,
докато вашата уникална палитра създадете,
мили дечица мои, помнете,
дървото на живота си, сами ще изковете.

Слушайте вътрешния си глас,
не лъскавите думи и хора,
правете, каквото ви се иска на вас
ако ви съдят, простете,
побързайте и се отдалечете.

Онези, дето най-благочести думи редят,
там е най-голяма тиня,
няма срам и достойнство, на света така вредят…
егоизма им е палач и светиня.

Ще имате от всичко занапред,
И аз няма да ви пазя от грешките безчет
Но ще съм винаги насреща
с притихнали сълзи и майчина любов да ви посрещна

Когато ви потрябва бряг,
На теб, ангелско момиче,
и на теб, мой малък смел юнак,
Мама ще ви чака – пак.

Всеки път, когато решите,
по нов начин да се родите
пазете чистотата и доброто,
нека те ви водят през дните.

Късчета детство нека винаги се търкалят из душите ви,
Любопитни останете, не бойте се да сгрешите,
Не спирайте да питате, отговори да търсите,
Носите неограничен потенциал, помнете за ресурсите.

Запомнете на раздяла – няколко думи само от мен,
Вие никога няма да сте сами,
ще ви обичам и вярвам във вас до сетния си ден.
Сетне ангел ще ви пращам
когато долу сте, да ви подхваща,
Когато ви е страх от тъмното,
до дома да ви изпраща.

И на изпроводяк да ви призная:
цял живот, все искам света да ви подаря,
но знам, че няма да е честно,
от личния ви път да ви лиша.

Да не узнаете какво е чувство за лична гордост,
какво е да постигаш целите си сам.
Желая ви да се обърнете, и вие като мен, един ден
и с благодарност да изкрещите:
Хей, свят, аз го минах, това е моя път, аз го вървях.

Ако ви се струва, че някой зад рамото ви наднича
Че сякаш кацнало е там, невидимо птиче,
Усмихнете се, пак съм аз – мама,
Ей, Богу, много ви обичам!

Pollini

Write a comment