Момиче с вкус на вечност

 

Това е една история за момичето с вкус на кафе
За очите й – вечност, дълбоко море
Ако можеше да се види за миг поне
през неговите очи – влюбени – две.
Да усети пулсиращото му сърце,
треперещите му, загорели от чакане, ръце

Тя щеше да го чуе как й шепне,
Как мълчи, как на сън името й крещи,
Как танцува полу гола във всичките му мечти.

Душата й, тайно антре,
въвежда те там неусетно,
и с нежност на коприна, на любовен облак те възнесе…
А после изведнъж, сепне се, избяга като дете.

Той знае как я плашат сенките
Как вижда в тях хорска клевета
Какво ли за тях, другите ще кажат
каква ли мерзост ще разкажат.

И напук на всички твари земни,
на всички завистливи погледи и богове,
пред всички тях, той я понася на ръце,
обсипва със целувки кожата й – кадифе.

Това е история за едно момиче
Очите й – горчив бадем,
Поглежда те и се давиш,
Не искаш да бъдеш спасен
роб ставаш в света неин ,
приказен подем.

Pollini

Write a comment