„Маски долу!” – шаблонния живот – отрова за спонтанността

„Маски долу!” – шаблонния живот – отрова за спонтанността

Често чуваме и използваме реплики от типа : Остани верен на себе си! Бъди себе си! Който иска – ще те приеме!

Чудесно, ще си кажеш, ей такъв живот искам да живея…..Аз съм си аз и другите да се нагаждат….

Сега ли да те събудя или предпочиташ още да живееш в заблуда за възможността за такава „идилична инфантилност”…

be good youВреме е за израстване…дължиш го на „себе си” –  този, който толкова много обичаш (или пък не…обичаш…) . Харесва ли ти когато те е страх, да има някой, който да те прегърне….да, нали? Добре….мислиш ли си, без да осъзнаваш, че би искал да направиш щастлив точно този човек….да, нали? Готов ли си да влезнеш в дискомфорт и да нарушиш „правилата си”, за да сториш този или онзи жест…Да, вярвам. Защото направеното добро носи погалване….от теб..за теб. И си споделен.

А себе си ли остана след това? Да! Ограбен ли се почувства или окрилен….зависи. Път е…Знай, не е равен, може да има дупки, бабуни и много прави и леки участъци… Знаеш ли какво ние хората правим често саботирайки се? Като намерим малка дупчица, започваме да ровим ли ровим…..садо-мазохистично, издълбаваме яма…Да зее – да навява студ и мрак….току виж намерим нещо вътре…..маска – доказателство! (А кой ,по дяволите, излиза сутрин без няколко маски под мишница…които му помагат да оцелее…..никой! И какво като намериш „лошото”..Забравяш за красотата и за нюансите, които изобилстват) ….Сами се подкопаваме в несъзнатия си стремеж към болката като доказателство, че сме живи и че ни има…

be just youСъбуди се! Толкова ли е страшно да се отпуснеш в безтегловност за някакви мигове по пътя…Мислиш се за толкова велик, че може да контролираш всичко…дори това кога да те боли теб и кога другите…Не си…всички ние сме прашинки, без чието сливане, обаче, не би станало сътворението…Света, Вселената….Цялото!

„Бъди себе си” не е равно на бъди сам в опиянението от различието си и от тягостното чувство, което те владее….Бъди себе си, според мен, е да си там, където си желан, да си там, където чувстваш, да си там, където те отхвърлят, без страх, че ще бъдеш отхвърлен. А с Вяра.

Често ръката, която посяга, има най-голяма нужда от погалване. Ако погледнеш зад суровия й поглед, ще намериш малкото дете, което казва „Аз съм си такъв, какъвто съм – пък….” Не отвръщай гръб на това дете – прегърни го и го дръж, докато намери и заобича себе си. Един ден, може да си спомни, може и да не си… Но ти ще си вървял по пътя си, а то ще е хванало посока….

Животът и само той е Учителя, на който да се опрем. Не на постулати, на измислени принципи, които ни  изграждат за пред хората, не на раздуто Его, което ни пречи да обичаме…..дори не на доказани „авторитети”, с претенции за носители на тайната „как да живееш живота си щастливо в 10 стъпки”

be you 2„Маски долу?!„

Животът в „стадо” – „обществото така наречено”, ако и да е сведено до взаимодействие само с още две три овце, неизменно изисква умелото боравене с различни роли – и чевръста смяна на маските. Те не те правят фалшив, нито „НЕ себе си”. Имено те потвърждават развитието ти. И дори да си глава на стадото – не те прави недосегаем. Напротив, една овца е достатъчна да те свали от пиедистала. Затова ключът е в доверието и в хигиената на междуличностните отношения.

И не е нужно, за Бога, всички да те харесват или пък ти тях! Нужно е с „твоите овце” да изградите бавно и постепено невидимата нижка на свързаността. Тя имено ще е твоята опора, там можеш да паднеш без маски и да знаеш, че ще има ръка, която да ти помогне да се изправиш. Тази нишка, по ирония на съдбата е толкова тънка….че лесно се къса.. Но хората измислили възли. Ти избираш дали възела ти боде и го приемаш фатално, или е доказателство за Вяра и споделеност. Дали искаш още да си в сънищата и детската инфантилност – където всичко е лесно и забавно, или пълноценно да минаваш през дупчиците, без да дълбаеш изкуствено ями…. И всичко, което решиш ще бъдеш ТИ, без да си изневерил на себе си, а предизвикал се към нови светове…

С любов към …мен и теб, към тях,

Полина Василева –  драскач и психолог, по пътя  си…

Write a comment