Как ни манипулират и обезличават, насилието в нюанси

Няма да спра да нищя тази тема. Защото всеки ден се срещам с жертви на насилие. Във всякакъв вид. Хора с подкопано до смазано самочувствие. С „промити мозъци”. Хора, не знаещи кои са.

Не – не става дума само за физически тормоз. Уви, терорът и малтретирането имат редица изражения. От телесно, до психическо, емоционално, морално, групово облъчване (виж „Психология на тълпите”, Густав Льобон).

В няколко поредни материала ще опитам да посоча най-незабележимите начини, чрез които хората биват „обработвани” с цел загуба на равновесие и вяра в себе си като самостоятелен индивид. Статията ми се базира и на прочетеното в книгата „Моралния тормоз“ – Мари Иригоайен, която препоръчвам на всеки.

На първо място и най-коварно е:

  • Перверзното прелъстяване.

Изненада, нали? Агресия, пък те прелъстяват. Да, нарцистичните насилници действат точно така. Те не изглеждат като насилници. Никак даже. Те може да са големи имена в техните си области, с изградени кухи имиджи, брилянтно бетонирани в обществото. Може и да е някой в бара. Или в магазина.

Тяхната цел е да ви заинтригуват, да ви накарат да се интересувате от тях, да им се възхитите. Те знаят как. Непременно ще ви откъснат от реалността. Ще намерят начин. Нарцистичното прелъстяване заличава границите между чуждия и вашия АЗ. То обърка човека. Изведен от обичайната си среда, човек става като пластелин в ръцете на опитния съблазнител-манипулатор.

Като всяка манипулация, прелъстителят, първо ще ви убеди, че сте свободен и зачитан такъв, какъвто сте. Ще насърчи изявите ви. С една едничка цел. Да може по-късно да ги използва срещу вас. Да влияеш на някого означава следното – в един момент да пречупиш отсрещния до степен в която да се съгласява с теб и да прави това, което ти очакваш  и смяташ за правилно, а не да послуша себе си и спонтанното си желание.

Тук вече не става дума за разум, а за удар по слабите места на  прелъстения и изнудвания. Агресорът не разговаря с него като с равен. Той му налага мнението си, отнема му правото на избор и възможността да се противопостави, пречейки му да се осъзнае и да спори, притискайки го в ъгъла. Все още това е замаскирано под „грижа” , или „аз знам по-добре, довери ми се. ”Отнемат се критичното чувство на жертвата и защитните й средства, с което я лишава от всякаква възможност за бунт.

controlВ ежедневието, ние сме непрекъснато манипулирани, дестабилизирани, обърквани и подкопавани. И всеки път ни е яд на онзи, който ни е измамил, защото тялото ни подава безпогрешни сигнали, че отсреща имаме фалшив човек. Но не толкова силен е яда на другия, колкото срама от  самите нас. Защото капана никога не е само материален, той е и морален, ценностен, капан за възгледите ни. До един момент, жертвите все още могат да се съмняват и да усещат, че изневеряват на себе си и вижданията си, и от там произлиза срама.

Поставени в зависима позиция, в подчинена позиция, обаче, те (които могат да са служители, ученици, студенти, деца в семейство, един от съпрузите и мн. други варианти), постепенно, но сигурно биват принуждавани да прегърнат идеите на агресора.

Отново искам да напомня, че агресорът ви прелъстява все още! Той не изглежда като агресор под никаква форма. За да прегърнете идеите на агресора, вие трябва да се чувствате слаби…за да станете зависими. Ако се чувствате сравнително добре, агресорът ще ви разклати до неузнаваемост. За да може да ви „спаси” и прелъсти.

В крайни варианти, но често срещани ,за съжаление, жертвите с промити мозъци, стигат до разпад на личността. Те са оплетени в паяжините на насилници (родители, гурута, роднини, лидери някакви си, лечители), и тотално идеологически обработени, без грам дори да съзнават, че върху тях е упражнено насилие. Нерядко, хората дори си плащат за това. Защото агресори – прелъстители има и в хуманитарните услуги. Те са във всички сфери на живота.

Следва продължение….

Полина Василева, психолог, критично мислещ човек. С особено отношение към насилието във всяка негова форма.

Write a comment