Ще ми подариш залеза

Защото знаеш, че от изгреви съм уморена

Ще ми посветиш на Луната рефрена

В обятията си ще ме приютиш

Мен и всичките ми тайни

 

Когато залез поиска някой да ти подари

Това е той, друг не търси

Той иска с теб да се събуди

Дори веднъж , дори за малко

Иска душата ти да люби

Ще ми говориш нежни слова

Любовта обича дела

Но боже, как жените,

Обичат тези пусти думи

 

Ласкави, помпозни

Чувството, че са грандиозни

Към думите- ти ще прибавяш допир

Ще галиш кожата ми нежно

С трепереща възбудена ръка

ще спре часовника, ще тънем в безметежност

Ще ми подариш залеза

На звездите еротичния водопад

Ще построиш за нас цял един свят

Ще ме чакаш на площада

Там, на нашето място

В трепет облечен

Гол, по душа съблечен

 

И ти незнаеш как така се случи

Че сърцето ти една непозната улучи

Плениха те очите

Хем уплашени, хем смели

След миг ти веч й галеше косите

И искаше да се заровиш надълбоко

Под одеждите й бели

 

Коя бе тя, една странница в нощта

Открадна си от образа й, взе си за вкъщи от дъха

Оттогава я копнееш

Запечата в свойте спомени

Пулсиращата й гореща кожа

Да те понесе в други светове, само тя може

 

Ще й подариш залеза

Пурпурно червен, огнен като страстта ви

Ще й посветиш ваша вселена

Ще я приспиваш когато е уморена

Ще се смееш като дете

Да те дразни ще й позволиш

Дълбоки тайни ще й довериш

 

Като някаква дрога магична

Ще я искаш, ден след ден

Ще ме чакаш

Не нея, не другата. Мен

 

Там на площада

Стиснал роза в ръка, коленичил

Само на нея

В невъзможна любов ще се вричаш

И тя ще знае, че думите със цвят обличаш

И въпреки всичко, с цялото си същество сакато

По свой си начин я обичаш

 

Ще ми подариш залеза

А на сутринта

Аз ще бъде твоя изгрев

 

 

Pollini