Преди да тръгна

Помислих много пъти

Дали да се върна?

Суровата истина пак

С болка  в очите да зърна

 

Реших.

Отлагах, залъгвах се

Греших.

 

Ех, как удобна става рутината

Като рана, без която не можеш

Тя иска да зарасте

А ти

Не спираш да я ровиш

 

Комфортно е да се тревожиш

За измислени неща

В противен случай

Изправен си пред реалността

 

Велико чувство :

да имаш проблеми

житейски дилеми!

Неразрешими!

Ей , Богу – така се чувстваме значими!

 

И всичко това

До болка познато

Ах, как удобна става рутината

Реших.

Ще тръгна.

Зад рутината да надзърна

Назад

Не ще се обърна

……….

Искам незнанието да прегърна

Pollini, психолог и драскач по Пътя си