Човека в теб ми покажи
Човека с главно Ч
Не ми показвай своите парцали
натрупаните дипломи
Нито хартиените авоари
Дай го тук
Човека!
На показ!
Нека да го видя
Без добавена стойност
Защо му отнемаш правата?
И му пъхаш чужди думи в устата,
Не даваш му и да мисли,
Накланяаш му поклонически главата?
Ту на ляво, ту на дясно
Накъдето вятъра задуха
Да му става все по-тясно
И той да се дави в оковите ти
Кръв да кашля…да буха
Пусни го да крещи
Да живее му разреши
Гол, голеничък
Да види, че не е самичък
Събери на купчина
Всичките парцали, лъжи, фалшиви идеали
И някъде далеч – иди ги изгори
Пусни Човека в теб,
Нека да лети!
Там – при другите души
Стига ме плаши
С изкуствения си модел
Нито ме е страх, нито ме боли
Най-гротескните сте най-самотни
Най сте неуверени,
Най-комични отвън
А отвътре….страхотни!
Не те прави уникален купешката ти опаковка
а ядката отвътре, уникалната ти лична трактовка!
Дай го Човека
На показ!
Стига гледа лесното
Смени за Бога, кривия си фокус!
Да е лесно..не е интересно
Не пропилявай Човешкия си потенциал
Събери си частите объркани
Стани цял!
Pollini, психолог и драскач по Пътя си