Човека  в теб ми покажи

Човека с главно Ч

Не ми показвай своите парцали

натрупаните дипломи

Нито хартиените авоари

 

Дай го тук

Човека!

На показ!

Нека да го видя

Без добавена стойност

 

Защо му отнемаш правата?

И му пъхаш чужди думи в устата,

Не даваш му и да мисли,

Накланяаш му поклонически главата?

Ту на ляво, ту на дясно

Накъдето вятъра задуха

Да му става все по-тясно

 

И той да се дави в оковите ти

Кръв да кашля…да буха

 

Пусни го да крещи

Да живее му разреши

Гол, голеничък

Да види, че не е самичък

 

Събери на купчина

Всичките парцали, лъжи, фалшиви идеали

И някъде далеч – иди ги изгори

 

Пусни Човека в теб,

Нека да лети!

Там – при другите души

Стига ме плаши

С изкуствения си модел

Нито ме е страх, нито ме боли

 

Най-гротескните сте най-самотни

Най сте неуверени,

Най-комични отвън

А отвътре….страхотни!

 

Не те прави уникален купешката ти опаковка

а ядката отвътре, уникалната ти лична трактовка!

 

Дай го Човека

На показ!

Стига гледа лесното

Смени за Бога, кривия си фокус!

 

Да е лесно..не е интересно

Не пропилявай Човешкия си потенциал

Събери си частите объркани

Стани цял!

 

Pollini, психолог и драскач по Пътя си