Пиша, за да дишам

И нямам цел непременна, да бъда гръмък писател и поет.
Да пиша е моят начин да съм сама.
Така си подреждам живота в куплет. 
Във вътрешното си море плувам.
Чрез думите си се радвам и плача, на парчета се пилея и събирам. Ставам и пак се влача.
От хорски елитни сбирки не ща да отбирам.
В разказите си лудувам.
На лекотата, с която танцува молива по листа,
най-мило се любувам.
Страстно и жадно,
жадувам. За нова доза.
Проза.
Без претенциозна метафора, криворазбран хумор и сатира.
Инак тежко ми е да живея, между сиви хора, недосбъднати.
Да летя високо във небето, докато те се сурнат, все по-вдлъбнати.
Pollini
Снимка: Pollini, авторката,  маса в бар Zero7venti4, едно много „мое“ кътче из околията на Римини, Италия.