Татуирах името ти на сърцето си
Запазих погледа ти по лицето ми
Дъха ти, грапав, върху деколтето ми
Допира ти, нежен и припрян, по нозете ми…

Не ни е писано да се обичаме
Не и по онзи начин еднозначен.
Може би един ден отново ще се срещнем
Някъде близо до едно ателие,
из френските улички,
аз с ефирна рокля,
ти с пура и боне.

Ще ваеш тялото ми в статуя,
аз пак ще се смея като дете,
Ще бръщолевиш думи, несвързани,
Ще ме възпяваш за своя вечна муза,
Непокорна, бягаща, несдържана.

Веднъж ще се затворим в старинно френско шато,
Ще ухае на вино, любов и изпечени хлебчета с масло.
А после с корабче по Сена,
Ще пишем, вкопчени в прегръка,
сегашната си любовна сцена.
Ще ти татуирам спомени във мозъка,
до следващата ни среща далечна,
те да ти бъдат дозата.
Заедно с всички романтични, френски шансони,
изслушани на екс между чаршафите,
докато всмукваме телата си като шоколадови бонбони.

Може би, ако е писано,
Ще ми изпратиш, писмо,
С тайно, кодово клеймо.
С два билета до Париж,
А може би си скъсал вече не една хартия,
започвал си дважтриж.
Но си се спирал, от съмнения гнетен,
да не съм станала муза на друг, току виж.
Да не би той сега да композира музика за мен.

По чайките получих аз послание,
От триумфалната арка, за нас.
Там е и ни чака,
да увенчае няколко мига,
от откраднатата ни любов, жарка.

Ще си татуираме шедьовър
Мой и твой, за спомен,
божествен ордьовър,
от лудост и страст, замислен,
безупречен следващ маньовър.

Pollini

За максимална наслада на сетивата, докато четете този стих, пуснете си парчето Lovers in Paris,  на Jacob Curevitsch . Приятно да ви е!