За промяната, за страха от промяна и още нещо…..

Днес ми се философства по тази тема. За онези умове, които винаги се стремят към обяснение.  Моят ум обича да рационализира и интелектуализира, също……

• Защо това се случва така, а какво имаше предвид с онова, а сега – след това – дали ще последва еди какво си….Ами ако дойде нещо, което не зависи от мен…пропадам ли? Бездна ли е? Тъмно ли е или светло и красиво …
• Простичко е, – отговаря Душата. Искаш много обяснения, защото те е СТРАХ. Но никога не се оставяй на страха и не забравяй, че АЗ (душата), страдам, докато се залъгваш, че всичките ти желания могат да бъдат задоволени единствено през тялото. Гладна съм…

Заради големия си страх, рационалните хора обичат всичко да им е обяснено. Когато държат рецептата в ръцете си, те се чувстват на позната територия.Пулът за управление е в тях, и упътването, че и зарядното.

Какво е параноята? Силно, до болезнено, състояние на ума – подозрение с голяма обяснителна сила. Там е безсмислено да се възразява.Параноята върши огромна „утешителна” работа на притежателя й. Тя „обективизира” Лошите, „разпознава” Лъжата, „лекува” Хаоса на сложното…родени от пресилени и подозрителни мисли…

Животът не е такъв…и никакво обяснение не е възможно. Защото Животът непрекъснато се променя. Той е Сега. Докато пиша тези размисли и страсти, в този един момент, докато Ти четеш. И знаеш ли, кое е най-хубавото? Че няма нищо старо под Слънцето! Всичко е ново и любопитно…Знаеш ли кое е още по-сладкото и вкусно? Че животът не е проблем, нито наказание. Нито дори изпитание с цел каляване на стоманата. Той е мистерия, която трябва да се опита и да се опитва, и да се живее, да се обича и в която трябва да можем да се отпуснем, да се вчувстваме до разтваряне без страх.

Нима не е глупаво да тръгваш на три –часов преход, а да се подготвяш с провизии и планове за цял един живот? Много хора се оплакват от тежести и трудности в живота си, мъкнейки със себе си постоянно грижите и тревогите за четвърт век напред, а често и за още толкова назад.

Илюзорна ще да е тази нужда от сигурност. Също така повърхностни са и стереотипите и ритуалите, които натрапливо създаваме в живота си, за да ни носят привиден покой и илюзия, че контролираме. Навиците, които ни създават от най-ранна детска възраст са точно това. Вкарване в релси, коловози. И не поглеждай встрани! Ще вземеш да прогледнеш…..за Истината, която не можем да контролираме….Ставай сутрин и до вечерта прави едно и също. С натраплива упоритост до посиняване…..и уви, до изхабяване на единственото нещо, което няма да ти бъде дадено втори път –ТВОЯ ЖИВОТ.

Животът е динамика. Абсолютно движение. Само промяната е постоянна, Единствено тя не се променя никога.

С нестихващо любопитство към Промяната, с предпазлив порив и с все по-малко Страх.

Pollini- психолог и драскач, уловител на преминаващи мисли.