В забързания бяг на дните ни
По ръба на ризите, по нозете,
Все…не остава… време за обичане…
За допир нежен, миг един – благоволете!
Няма време, тичаме.
И когато в гръб я видим,
чак тогава,
пред любовта коленичим,
провиждаме – как без нея сме ничии.
Как живи сме и цели
само в дълбокото, тихо обичане.
Ще се изтъркулят дните окуцели,
хора, години, вещи в запас,
между нас ще застанат.
Географски атлас.
Ще искаме повече време за обичане,
дъх, въздишка, час.
За нас.
Pollini