Когато кърви ми Душата

Виновна

След допусната грешка

Съдбовна

А мозъка трезво напява

Грешки, детето ми, няма

Има опит, лош и добър

Има галеща ръка, има и сатър

 

Срещу себе си виждаш объркани съдби,

чифт разплакани очи.

Боли!

Боли да си виновен,

но помни – живите ги боли!

Болката прегърни,

вината приеми,

безсилието посрещни.

И стой! И търпи!

Нека кърви,

нека да те изболи.

Или завинаги ще угасне

Или с нова страст и пламък ще загори

И пак ще летите след вашите мечти

По-мъдри, по сплотени

По честни, по –добри!

 

Pollini