Когато кърви ми Душата
Виновна
След допусната грешка
Съдбовна
А мозъка трезво напява
Грешки, детето ми, няма
Има опит, лош и добър
Има галеща ръка, има и сатър
Срещу себе си виждаш объркани съдби,
чифт разплакани очи.
Боли!
Боли да си виновен,
но помни – живите ги боли!
Болката прегърни,
вината приеми,
безсилието посрещни.
И стой! И търпи!
Нека кърви,
нека да те изболи.
Или завинаги ще угасне
Или с нова страст и пламък ще загори
И пак ще летите след вашите мечти
По-мъдри, по сплотени
По честни, по –добри!
Pollini