Уравнение за нов живот

Импотентен снобизъм,
граничещ с възпален садизъм.
Вълната на сбъркано бреме ги донесе,
въздухът на новото време ще ги отнесе.

Ще ги сгънат мощни ветрове,
задушени ще се превърнат в ледове.
Земята плаче от инвазията на бездушни градове.
От безхарактерни чеда, самозванци, „гидове“.
На плещите си ги влачи,
на помощ небето зове.

А Тишината – мъдра е –
излишъкът ще прибере.
Път ще проправи за нов живот.
С пепел ще посипе гнилото небитие.
Светът ще бъде отново море!

Тя ще бъде там, на гребена на една вълна.
Думите не ще могат да я наранят,
защото е направена от въздух.
Ударите не ще могат да я сломят,
защото тялото й не е от тук.
То принадлежи на друг –
на създателя, който вяра и надежда й е дал.

Той, който клета по клетка,
организма й е изковал.
Сила със слабост в едно събрал.
Уравнение – от радост и печал.
Философско единение на реализъм плюс идеал.
Сърце и Логика. Кралица и Крал.
Началото на нов живот у нея посял.

Pollini

Write a comment