Преди да тръгна

 

Преди да тръгна

Помислих много пъти

Дали да се върна?

Суровата истина пак

С болка  в очите да зърна

 

Реших.

Отлагах, залъгвах се

Греших.

 

Ех, как удобна става рутината

comfort zone

Като рана, без която не можеш

Тя иска да зарасте

А ти

Не спираш да я ровиш

 

Комфортно е да се тревожиш

За измислени неща

В противен случай

Изправен си пред реалността

 

Велико чувство :

да имаш проблеми

житейски дилеми!

Неразрешими!

Ей , Богу – така се чувстваме значими!

 

И всичко това

До болка познато

Ах, как удобна става рутината

risk

Реших.

Ще тръгна.

Зад рутината да надзърна

Назад

Не ще се обърна

……….

Искам незнанието да прегърна

way1

Pollini, психолог и драскач по Пътя си

Write a comment