Панически атаки! Страх! Как да се справя?

 

 

Ще ми се да поговворя за паник атаките като една от най-честите заявки в кабинета напоследък. Множество мъже и жени идват отчаяни, чувстват се като в капан, обезсилени и обезверени – от вензапната поява на паническите атаки, страха и последващия страх от страха, който неминуемо присъства в процеса на разгръщане на състоянието.

Паническите атаки са ми познати до болка от първо лице. Към този момент са останали в миналото ми отдавна. Но прекрасно знам какво е чувството и бих искала да кажа някои неща на всички, които живеят в хватката им, както и на техните близки.

Какво е паник атака?

Паник атаката е пристъп на парализиращ ирационален страх, натрапливи мисли, сърцебиене, световъртеж, чувство за нереалност (сякаш те няма), задушаване, гадене, чувство, че умираш, припадаш, полудяваш и т. н. (разбира се, при всеки е различно, но това е най-характерното). Всички изследвания показват, че ти „няма нищо“, но вътре в теб сякаш има демони. Опитваш се да се бориш с тях, но тези демони са станали част от теб и колко по-упорито и силно се бориш, толкова по-силни стават те. Появява се страх от страха, страх от загуба на контрол, страх от мнението на другите.

Понякога такива атаките продължават години наред. Нерядко хората се затварят вкъщи, стига се до избягване на социално общуване, изпитват ужас да останат сами, налице е и агорафобия (страх от обществена среда, тълпи). Страдащите живеят в свят, осеян с призраци, който обаче е невидим за другите. Чувстват се неразбрани и принудени сами да се справят с ужаса.

Аз не отхвърлям лекарствата, уважавам медицината точно толкова, колкото консултативния, психологическия, психотерапевтичния и психоаналитичен подход. Има случаи, в които комбинирането на консултации и прием на медикаменти за кратък период е неизбежно, дори задължително.

Да, лекарствата само временно заглушават болката и страха, не те премахнат това, което е в основата на проблема. Но, понякога приема на определени ОТ ПСИХИАТЪР медикаменти, е нужната основа, за да може да стартира осмисляща работата с  психолога.

 

За да се справиш с паниката преди всичко е нужна промяна на възприемането. Твоето. Навън и навътре.

Причините за нейната поява са висока тревожност, дълбока чувствителност, посттравматичен стрес, преживян шок, дълго наслагвани и потискани травми в миналото, довели до изкривено възприятие на света, чувство за безпътие.

 

На първо място държа да ти кажа: Не си виновен, не си повреден и не си некачествен поради факта, че имаш панически пристъпи и не успяваш да се справиш с тях.

Не! Ти не си слаб, лабилен, не страдаш от липса на кураж и воля. Напротив – паник атаките се случват имено на силните и борбени хора, на хора, които често са минали толкова, колкото други не са и сънували, хора, кото дълго време са носели товар за петима, хора, които са били силни, идържащи и стегнати твърде дълго. Или са  в процес на промяна, на кръстопът.

Не си нито слаб, нито безхарактерен. Грешката ти е имено там! Че продължаваш да опитваш да си силен. Да искаш да се справиш, да бориш и пребориш страха. Така постигаш обратния ефект. Засилваш страха още повече. Неминуемо. Позволи си да си слаб, търсещ помощ и осланящ се поне за кратко на нечие чуждо рамо (специалиста, психолога, и после пак на себе си).Подбирай човека, на който ще се довериш.Опитай да го почувстваш. Довери се на усещанията си за него. Не на чуждите препоръки, не на дипломите му. Когато го усетиш – Остави се! Приеми, че не си исполин и че всеки от нас – човеците – има нужда от други такива понякога, за да оцелее. Довери се.

Моля те, предай на близките си следното послание от мен:

Мили хора, няма абсолютно никакъв смисъл да му казвате: „всичко е плод на твоята фантазия, в главата ти е, това е измислица, стегни се, ти си силен, не преигравай, що за лиготии“  и т. н. Човекът с ПА знае прекрасно, че страховете му са ирационални и че е „глупаво“, но това не променя нещата.

 Дори именно това го спира да сподели страховете си и отлага до последно тръсенето на попощ и подкрепа.Насилва си да „не мисли за това“ и „да не му обръща внимание“. Колкото повече се бори да го изтръгне насила, обаче, толкова повече страхът драпа със зъби и нокти да илезне на светло, да му се даде нужното внимание, да бъде овластен. Вашият роднина, приятел, познат, колега има нужда от помощ, от  внимание, любов, разбиране и подкрепа.

Страхът не ти е враг!

 Той не е чудовище дошло да те срине. Страхът опитва да те предпази, има нещо да ти каже, носи важно послание. Той е защитна реакция на твоя организъм. Именно това негово послание ще се избистри в кабинета на психолога.  Страхът и болката са  вик на душата, че нещо става. Страхът ти праща знак за наложителна промяна!

 

Никога плуването в удоволствия не се явява катализатор за нашето лично усъвършенстване и позитивна промяна и развитие.

Да! Имено дискомфорта, болката и страданието ни повеждат по пътя към промяна на мисленето, към духовен растеж, към вглеждане навътре в душата и дълбочините си. Към потапяне в неизвестното – за твое добро.И мое.

 

Не си сам! Ама никак не си сам. Пълно е с хора преживяващи и преживели капана на паническите атаки.

Това, че си с панически атаки не те прави по-малко ценен и обезстойностен. Напротив – ПА често са трамплин към едно по-високо стъпало във възпритието на Себе си и на света.

Паник атаките са безвъзвратно и категорични лечими. Те не са до живот.

Ти не си твоите панически пристъпи. Те са някаква част от теб за един период от време, която ще доведе до градивна трансформация, ако й позволиш.

 

В кабинета на психолога , а после и сам вкъщи, ще се научиш да не се идентифицираш със своя страх, с емоциитеи и болките си. Да не им се закачаш на кукичките. Когато не влизаш в играта им, те губят енергията и силата си на влияние върху теб и неустно замлъкват в тихото.

 

Най-трудно ми е да убедя нов клиент с панически атаки ДА НЕ СЕ БОРИ с нея когато тя връхлети, а да се опита просто да я гледа отстрани. И го разбирам много добре. Та нали и аз помня как умирах всеки път и ми беше невъзможно да се овладея по време на първите пристъпи.

После се научих – седях и „гледах”: как сърцето ми ей сега ще изскочи, ръцете ми се потят, губя усет за краката си тотален. Не мога да контролирам крайниците си. Като отрязани са! Стиска ме онова ми ти чудовище за гушата, замайвам се, въздух не стига. Сърцето ми препуска като бясно с удари в гърлото директно, безпомощна съм, искам да избягам, а не мога да помръдна. И хоп! Тогава точно, когато вече се предавам и чакам да дойде края, да срещна смъртта – ФИНАЛ. И нищо. Няма паника, няма телесни симтоми,страха си е отишъл. А а съм жива, здрава, дишам дълбоко и съм най-благодарния човек на света, че останах ВЪВ усещането за крах. Че не понечих да го преборя, не понечих да избягам от страха. Просто се дръпнах и наблюдавах.

 

Опитай! Просто наблюдавай, без да се идентифицираш с усещанията. Позволи на цялата вълна от страх и съпътстващите я неразположения на психосоматично ниво да ПРЕМИНАТ ПРЕЗ ТЕБ и твоето тяло. Остани приятно изненадан след минута, две, десет, че си още жив, а страха го няма. Да, теб вече те е страх, че пак ще дойде след вреем, Страх те е от страха. Но и това е поправимо! Нали видя – когато не се съпротивляваш, не се опитваш да избягаш от него, той губи силата си и изчезва…просто „гледай”.

С приемане. Страхът губи от енергията си с приемане. Приеми го и го освободи. Докато не го приемеш и не го „видиш“, той ще продължава да напомня за себе си,  опитвайки се да крещи още по-силно, за да чуеш ти две думи – „направи промяна!“

 

Да потърсиш помощ не е слабост, напротив – проява на сила е! Понякога просто трябва да се довериш на специалист, който може да ти помогне.

В кабинета се учим какво е да се страхуваш от самия страх. Изследваме корените на страховете, които биват ралични и смесени : страх от загуба на контрол, страх от чужда оценка, от критика, от отхвърляне, страх да не се изложиш, страх от телесните симптоми, страх за живота ти, страх от смъртта. Срах от полудяване. страх да не би другите да разберат кой си всъщност. Чуй ме внимателно – всеки човек носи в себе си семенцата на всички тези страхове!

Поетапно минаваме през фазите на разбиране, приемане, прошка и любов. Любов към страданието си, ще кажеш раздразнено! Да! Ще заобичаш паниките си, заедно с целия теб!

За онези от вас, които обичат да се провокират до край ще предизвикваме страха умишлено. Да! Ще викаме когато решим паническата атака, за да я обезсилим съвсем. Това понякога се прави и навън, на онова място, от което най-много те е страх.

В заключение ще кажа само, че всеки симтоп има превантивн послание до теб и твоето единствено тяло в този ти живот. Колкото по-бъро поискаш да го чуеш, толкова по-щастлив човек ще си след време!

 

С уважение към теб и болката ти, която не си ти:

Полина Василева,

психолог и писател

Write a comment