Насилието вирее само в мълчание

Днес ми се говори за насилието. Да, за тежки въпроси, по които винаги има и тежки реакции. Моята тема е за  тайните на домашно насилие, и за онзи въпрос, който всеки страничен задава: Защо тя (той) просто не го (я) напусне? Защо една жена ще остане с мъж, който я бие? За да не стане прекалено личен увода , днес няма да говоря за себе си и моя минал опит с насилието.

Искам да ви запозная с историята на една от хилядите жертви по света, която системно е била подлагана на тормоз. Нейното име е Лесли Щайнър и разказа, който публикувам свалих и преведох от нейно участие в телевизионно предаване.

  • Бях на 22. Току-що завършила Харвард. Преместих се в Ню Йорк, за първата си работа като писател и редактор в списание «Seventeen» . Взех си първия апартамент, първата ми малко зелена кредитна карта American Express, и имах много голяма тайна. Моята тайна е, че пистолетът зареден с куршуми, опрян в слепоочието ми, държеше човека, който съм обичала повече от всичко на света. Този човек бе навирал оръжието в главата ми стократно. Мъжът, който беше моя избраник заплашваше да ме убие повече пъти, отколкото мога да си спомня дори. Искам да ви разкажа за „изпепеляващата любов“, за психологическия капан, преоблечен като любов, в който милиони жени и дори някои мъже попадат всяка година. Това може да бъде вашата история също.

 

  • Гледайки ме и общувайки с мен, не би предположил, че съм преживяла домашно насилие. Имам бакалавърска степен по английски език от Harvard College, MBA по маркетинг от бизнес училище Уортън. И почти всички компании от трудовата ми биография са сред топ 500 от класацията на Fortune 500, включително и Johnson & Johnson, Leo Burnett и Washington Post. Омъжена съм вече почти 20 години за втория си съпруг – имаме три деца. Имам и куче – черен лабрадор, карам миниван Honda Odyssey. (Смее се шумно)

 

  • Първото нещо, което искам да кажа, че домашното насилие може да се случи на всеки – лице на всяка раса, религия, на всички нива на доходи и образование. То е навсякъде. И второто нещо, което искам да кажа, че всеки си мисли, че домашното насилие се случва с жените в по-несигурните им отношения. Не е така. Над 90% от домашните мъчители са мъже, и насилието се случва само в интимни, взаимозависими, дългосрочни отношения, с други думи – в семейства, където най-малко са очаквали и искали насилие. Насилника проявява себе си в пълния си блясък бавно и обмислено, във времето. Първо хубаво подготвя почвата. Омотава жертвата с красиви думи и редица хладнокръвно премерени постъпки.

 

  • Аз бих казала преди време за себе си, че съм последният човек на земята, който ще остане с мъж, който ме насилва, но всъщност бях много типична жертва заради възрастта си. Бях на 22,а жени на възраст от 16 до 24 са три пъти по-податливи на домашно насилие над жени от други възрастови групи. Повече от 800 жени и момичета в тази възраст всяка година са убити от партньорите си, момчета и мъже от Съединените щати.

 

  • Аз бях също много типична жертва, защото не знаех нищо за домашно насилие, за предупредителни сигнали и сценарии.

 

  • Срещнах Конър през една студена, дъждовна нощ на януари. Той седна до мен в метрото на Ню Йорк и ме заговори. Той ми каза две неща: че също току-що е завършил университет в „Ivy League“ и че работи в една много впечатляваща банка на Wall Street. Но най-голямо впечатление при първия контакт с него у мен остави това, че той е умен и забавен и прилича на малко момче от фермата. Той имаше такива бляскави очи, миловидна усмивка и будеше леко съжаление и желание да се погрижиш за него.

 

  • Едно от най-умните неща, които Конър направи още от самото начало, беше да създаде илюзията, че аз доминирам в нашите отношения. Той направи това особено усърдно в началото, боготворейки ме. Обожаваше всичко в мен че съм умна, завършила Харвард, че активно помагам на тинейджърки и съм отдадена на работата си. Той искаше да знае всичко за моето семейство, детството ми, за моите надежди и мечти. Конър вярваше в мен като писател и в мен като жена по начин, по който никой друг не го правеше. Той също така създаде магическа атмосфера на доверие между нас, като изповядва тайната си: на възраст от четири той е бил многократно и брутално измъчван от пастрока си, който е злоупотребявал с него толкова силно, че той е бил принуден да напусне училище в осми клас, независимо от факта, че е много умен. Той е прекарал почти 20 години да възстановява живота си. Ето защо престижната диплома, работата на Уолстрийт и светлото бъдеще означаваха толкова много за него.

 

  • Ако някой ми беше казал, че този умен, забавен, чувствителен човек, който ме обожаваше, след време ще ме командва да се боядисвам или не, яе решава колко дълга или къса да бъде полата ми, къде да живея, къде да работя, кои да бъдат приятелките ми къде да съм на Коледа, кога и какво да ям, с кой да излизам, – щях да се изсмя в лицето му, защото не е имало и намек за насилие, нито един опит за манипулация и никаква следа от гняв у Конър.

 

  • Тогава аз не знаех, че първият етап на всяко насилие е  да се съблазни и очарова жертвата.

 

  • Аз също не знаех и че  втория етап е  да се изолира жертвата. И не – Конър не дойде вкъщи един ден, казвайки ми: „. Виж какво, всички тези романтични глупости – със сигурност са хубави, но аз вече трябва да премина към следващата фаза, където ще те изолирам и ще започна да те бия“ (Смее се)  „Така че аз трябва да те отведе далеч от този апартамент, където съседите могат да чуят писъците ти, и от този град, където имаш приятели, семейство и колеги, които могат да видят синините и раните ти. „

 

  • Вместо това, Конър се прибра един петък вечер и ми каза, че той напуска работата си, работата на мечтите си, и че той го е направил за мен, защото с мен се чувства в безопасност и обичан, че той повече няма нужда да заема мястото си на Wall Street. Искал просто да излезе от града, далеч от жестокото си семейство, и да се премести в малък град в Нова Англия, където той е готов и мечтае да започне живота си с мен.

 

  • Аз абсолютно не исках да напусна Ню Йорк и да захвърля любимата си работа, но помислих, че трябва да се правят жертви в името на любовта и общото бъдеще, така ни учат от деца, че се прави в отношенията с партньора, да отстъпваме, да не се инатим…..Така че аз се съгласих, отказах се от работата си, и изоставихме Манхатън. Нямах представа, че това е една луда, изпепеляваща любов, че отивах към директно към клопката на студенокръвно подредена физическа, финансова и психологическа измама – затвор.

 

  • Следващата стъпка в сценария на домашно насилие – да се покаже източника на заплахата и да се провери как реагира жертвата. Така че имаше пушки. Веднага след като се преместихме в Нова Англия, Конър купи три пистолета – за да се чувствам аз в безопасност.  Един държеше в жабката на колата ни, другият – под възглавницата, а третият винаги носеше в джоба си. Той казваше, че се нуждае от оръжия, заради травмата, която носи от дете. Че и двамата се нуждаем от тях, за да се чувстваме защитени. Но в действителност това бе съобщение за мен. И въпреки че той все още не вдигаше ръка срещу мен, животът ми вече бе в смъртна опасност -всяка минута и всеки ден.

 

  • За първи път ме нападна физически пет дни преди сватбата. Беше 7 часа сутринта. Аз все още бях по ношница. Седях пред компютъра, опитвайки се да завърша статията, бях уморена и раздразнителна, и гневът ми послужи на Конър за предтекст. Хвана ме за врата с двете си ръце и така силно ме стисна, че не можех да дишам или крещя. Направи го няколко пъти, отпускайки за секунда и стягайки наново, след което с все сила удари главата ми в стената.

 

  • Пет дни по-късно, когато десетките натъртвания и синини, се позаличиха от шията ми, аз облякох булчинската рокля на майка ми и се омъжих за него.

 

  • Въпреки това, което се случи, бях сигурна, че ще живеем „щастливо“, защото го обичах и той ме обичаше толкова много. Освен това той много, много съжаляваше, разкайваше се от сърце и душа. Той преживяше силен стрес заради предстоящата сватба и отговорностите след нея, беше взискателен към себе си, искаше да бъде най-добрия съпруг за мен, и затова изля гнева и страха си от всичко предстоящо ново върху мен. Но това беше еднократен случай, грешка, която никога не би повторил. Сигурна съм.
  • Насилието вирее само в тишина
  • Това се повтори два пъти още по време на медения ни месец. Първият път, аз шофирах – ние търсехме див плаж, а аз имах трудности в намирането на пътя и той ме удари с юмрук в слепоочието толкова силно, че аз няколко пъти размазах главата си в стъклото на колата до мен. Няколко дни по-късно, на връщане от медения месец, той така се вбеси от нещо, че хвърли студената си напитка и шишето в лицето ми.

 

  • Конър продължи да ме бие веднъж- два пъти седмично в продължение на почти три години , времето на нашия брак.

 

  • Аз погрешно вярвах, че това е прецедент, и съм съвсем сама в тази ситуация. Една от всеки три американски жени познава лично домашното насилие, изнасилването или преследването. В Европа данните са идентични. А според данните на CDC, 15 милиона деца преживяват насилие всяка година само в  15 милиона!!! Така че, всъщност, аз бях в много голяма „компания“.

 

  • Да се върнем към ключовият въпрос от началото. Защо живях с него? Отговорът е прост. Не знаех, че това е насилие. Независимо от факта, че той поставя пистолет в главата ми, че ме тласка надолу по стълбите, че заплашва да убие нашето куче, че вади ключа от запалването на колата, докато карам по магистралата, че изля вряло кафе върху главата ми, докато се обличах преди интервю, аз никога не гледах на себе с като на пребиваната жертва.

 

  • Напротив! Аз бях силната жена, обичащата човек със сериозен проблем! Аз бях единственият човек на земята, който може да помогне на Конър да разреши проблемите си.

 

  • Друг е въпросът, че всеки пита: защо просто не си тръгне? Защо не може да си тръгне тази жена? Може да си тръгне по всяко време. За мен това е най-тъжния и болезнен въпрос, защото ние жертвите знаем нещо, което останалите не знаете –  да се измъкнеш от насилника е много опасно!

 

  • Тъй като последният етап от семейство в което има насилие е: смъртта на жертвата. Над 80% от убийствата при домашно насилие се случват, след като жертвата опита да прекрати връзката и да излезе от играта. Тогава мъчителят няма какво да губи.

 

  • Други възможности включват дългосрочно преследване, дори и след като насилникът се омъжи, лишаване от финансови ресурси, манипулирането на съдебната система за сплашване на жертвата и нейните деца, които семейството съдът често изисква прекарване на времето без надзор с мъжа, който е премазвал майка им. Вкарването насила на жертвата в пихиатрични клиники, изкарвайки я негодна и редица други…

И ние все още питаме, ама тя защо просто си тръгне?

  • Аз бях в състояние да си тръгне едва след последния, садистичен побой, който разби всички мои заблуди. Едва оживях тогава и разбрах, че мъжа, когото толкова много обичам ще ме убие, ако не направя нищо. Така че аз вече не мълчах. Казах на всички: на полицията, на съседите, на приятели и семейството си, дори на непознати, и аз съм тук днес, защото всички те ми помогнаха.

Хората сме склонни да класифицираме жертвите с безумни етикети и подмятания като: „Тези са готови да се самоунищожат“, „дефектни са някакви“ „безхарактерни подметки” .

Въпросът „Защо тя не напусне?“ изпраща завоалирания упрек и извратено твърдение „тя си е виновна, че я насилват”, „явно й харесва”.

Да допускаш, че жертвите съзнателно искат да бъдат унижени психически и физически е меко казано изкривено. И още по-страшно е когато става дума за деца…защото те са съвсем беззащитни.

  • След публикуването на книгата „Crazy Love“ ми разказаха хиляди истории – мъже и жени, които също така са се спасили. Научили безценен урок от живота, всички те бяха започнали да живеят живота си по различен начин – щастливо , с добри професии, като добри жени и майки, започваха да живеят без насилие – като мен!
  • Оказа се, че в действителност бях много типична жертва на домашно насилие, и типичен оцелял. Омъжих се отново, за добър и нежен човек, имаме три деца, черен лабрадор и миниван. Това, което никога повече няма да имам зареден пистолет в близост до слепоочието си, в ръцете на човек, който твърди, че ме обича.

Точно сега, може би, си мислиш, „Уау, страхотна история,“ или „Еми тя е тъпичка, сама си го е направила“. Но през цялото време аз говорех за вас. Мога да кажа с увереност, че сега ме чуха десетки хора, с които се злоупотребява, или са насилвани още като деца. Чуха ме и такива, които малтретират другите.

Насилието може да се случи на дъщеря ти, на сестра ти, на най-добрия ти приятел, на колегата или колежката ти, на домашното ти животно, точно сега. В този момент някой някъде пребива невинен човек.

  • Аз бях в състояние да сложа край на своята „луда любов“, нарушавайки тишината. И до ден днешен аз пробивам тази стена от мълчание. С говорене. Това е моят начин да помогна на други жертви, и на себе си. Имам молба към вас. Говорете за това, което  чухте (прочетохте) тук.  Насилието вирее само в мълчанието. Можете да спрете насилието в семейството, просто чрез посочване. Ние, жертвите се нуждаем от помощта на всеки. Трябва всички да знаят тайната за насилието в семейството.

Нека се вижда насилието, просто говорете за това с децата си, с вашите колеги, с приятелите и семейството си. Покажете им оцелелите какви прекрасни хора са, достойни за любов и щастливо бъдеще. Разпознаването на предупредителните признаци на насилие още в началото е важно да се спре процеса, да се покаже жертвата навън.

Заедно можем да направим нашите домове, нашите семейства, нашите работни места и учебни заведения по- безопасни и мирни оазиси. Каквито трябва да бъдат.

Благодаря.

Превела от английски:

Полина Василева, психолог и психотерапевт, драскач.

Бивша жертва.

P.S. Вдъхновена от история на клиентка в кабинета ми , ще ми се да споделя нейно изречение от вчера вечерта: „ Не се влюбвайте в травмата на човека, това може да се окаже разрушително за вас самите”

 

Насилието вирее само в тишина

Write a comment