КРАСОТА– що е То? (за самобичуването на българската жена или как сами да си сложите етикет)

Провокирана съм от поредната  среща в кабинета си с жена, която вярваше, че красотата се крие в „перфектната опаковка”, а щастието в умението да си „забавна и лека (в смисъла на ненатоварваща) компания”.

Видяхме се за пръв път преди 3 месеца. Днес поисках и получих разрешение от нея да опиша художествено и без много компрометиращи детайли, нашия общ път, в който тя сама прави своите крачки и стига до прозрения. Моята роля е на проводник, мини патерица за временно ползване

Прииска ми се  най-вече да изразя оптимизма и радостта си от нейното бавно, но плахо разцъфване. Досега можех да я определя като изгубена, скептична, дребнава, неуверена, повърхностна, подценяваща и надценяваща се едновременно. Липсваща от самата себе си.

След днешния ден вярвам, че ще ми се довери, че е Свещена. Ще иска да се запознае с другите жени, които живеят в нея и във всяка една от нас и да ги развие. Да усъвършенства качествата си за сметка на визията. Да поиска да „Бъде“, вместо да „Изглежда като че ли“.

Предстои ни да се срещнем с:

  • Чуващата Жена
  • Балансираната Жена
  • Просветлената Жена
  • Прощаващата жена
  • Творящата Жена
  • Любящата Жена
  • Уважаващата себе се, Жена
  • Крехката, но не обезличаваща се, Жена
  • Търпеливата и грижовната, Жена
  • Непредсказуемата Жена, която не доскучава

„Няма нищо по-рядко, нито по-красиво от женско същество, неоправдаващо себе си; уютно в съвършеното си несъвършенство. За мен това е истинската

същност на красотата.“

 

 

 (Стийв Мараболи)

 

При предишната ни среща я помолих да донесе своя снимка от преди вманиачаването й по външния вид и идеите за перфектност.

И ето ни днес. Тя (ще я наричам М.А.) седи на шоколадовия ми диван -за клиентите. Цвета на кожата й е „точния” – соларено придобит. Устните – подплатени изкуствено, бръчките опънати. Гърдите – след трета смяна на импланти, почти перфектни, до скоро говореше за нужда от следваща интервенция.

Винаги идва при мен преди тренировка. Не е закусвала, защото така й е казал инструктора. Ще гори повече калории, ако тренира на гладно. Нервна и се ядосва на себе си, че е такава – „нервачка”. Не й хрумва, че тялото й и мозъка се нуждаят от хранителни вещества, за да е по-спокойна. Нищо подобно – тялото има нужда от здраво натоварване, за да бъде перфектно – като на еди коя си.

Защото после – след 20.00 й предстои поредната празна вечер, в която тя ще облече изтезаното си тяло в правилния тоалет и ще събере всичките си останали сили, за разходи опаковката си в новата рокля сред други себеподобни изтерзани души. Ще имитират веселие и доволство от живота. Имитаторки цял живот. За да е по-лесно.

После, после….става трудно да заспят, ще пият вино или нещо по-твърдо. Някой друг сериал. Без да е много замислящ.

„Красотата се превръща в проблем за жената само в два случая – когато я няма, а и когато освен нея няма нищо друго“ (Моника Белучи)

М.А. се обиждаше много яростно, че „хората с лекота слагат етикети на такива като нея”. И знаеш ли защо? Защото имам силиконов бюст, перфектна прическа, нокти, поддържано тяло, скъпи дрехи”.

„Яд ги е…..продължава да реди тя и днес, завиждат, че съм красива и ме обезпечават.”

Наблюдавам измъчената й физиономия, стегнатото от безпокойствие и напрежение тяло, празните очи. Мисля си….не си ли слагат сами етикетите тя и жените от тази „порода”. Ясно ми е, че се самонаказват. Че им липсва нещо съществено и то няма как да бъде набавено чрез имплантирани части по тялото и перманентно самоизтезание над телата и душите им. Искам да я поведа към размисъл в тази посока…за липсата, но да не давам отговора вместо нея.

„Красотата е самоусещане и то се отразява в очите ти. Тя не е физическо явление“ (София Лорен)

Моля я да извади снимката, която е приготвила. Тя е перфекционистка. Винаги изпълнява домашните си. Иска да се хареса. Да МИ се хареса. Така, както прави и в живота. С всички. Играе го Добричка. „Но мога да бъда и кучка” – добави в една от предните ни срещи – гордо.

На снимката е тя, преди 5 години. ( В момента е на 39 год) . Облечена в рокля на цветя, със свободно паднала коса и сладолед в ръка. В парка. Усмихната. Различна.

Подавам й огледало……казвам, че вместо „открий разликите”, с нея ще трябва да играем на „намери приликите”.

Тя се сепва и ме поглежда, първо с раздразнение, след това с нервен смях, накрая отпусна огледалото на коленете си и въздъхна тежко. Някъде много от дълбоко, под гърдите, отрони вопъл, текнаха и сълзите. Помолих я да не ги спира и я уверих, че е красива – такава – с разтекла се спирала, подпухнали клепачи и влажни очи.

Очите! Очите от снимката бяха говорещи. Те излъчваха сияние, радост и жизненост. Сякаш те приканваха да искаш да общуваш с тях, да ги разгадаеш, да ги поканиш на танц или разходка по брега на морето. Бяха Живи.

  • Какво от теб тогава липсва тук и сега?….попитах М.А. , когато вълната на плач отмина– погледни се отново, сега в огледалото и там, преди 5 години.
  • Аз. Аз липсвам. Мен ме няма.

И беше абсолютно права. Когато човек не знае кой е, и няма своя център, той се лута от крайност в крайност. Млади момичета и зрели жени се превръщат в гротески, опитвайките се да си привнесат стойност „отвън”, защото не вярват, че си струват „отвътре”.  Плащат прескъпа цена за „лесен” живот, раждат деца, поддържат лустрото , имитират Себе си, тъй като не знаят Кои са.

Очи – празни. Уста – изкуствено разчекнати в усмивка или несъзнато стиснати в напрегнато очакване. На нещо. Да се случи. Ей така. Някак. Без тяхно участие. Да бъде като благодарност, награда – за канските усилия, кото са полагали да бъдат най-лъскавия целофан на безвкусния бонбон.

Какво е разочарованието, когато бъдат заменени със следващия такъв бонбон? Огромно! От кого мислите са разочаровани..всъщност? От себе си. Как се справят? С повече мазохизъм! Още подобрения! Диети, спорт и още тоалети.

Пълнят дупки в зеещата си душа, а от там навява същия студ и мрак , като от очите им. Хлътнала душа. Безизразна.

  • Що е то красотата? – питам М.А. – Откъде мислиш, че се взема тази харизма, лъхаща от снимката ти?

Вдига рамене – „Незнам”.

Научила се е да казва „незнам”. Често. Така изглежда безпомощна. Заучено безпомощна. Буди желание да я закрилят. Но и се отдалечава от срещата със Себе си. Защото непрестанно се разтваря  в другите. От страх. От неувереност. От липса на Любов към Себе си. „Незнам” те лишава от възможността да сгрешиш. Тя не иска да греши. Това ще е поредното доказателство за нея, че не струва (както тя мисли за себе си).

Днес си тръгна доволна…..някак смирена и с наченки на блясък в очите. Сподели, че първото нещо, което ще направи е да си купи сладолед. Шоколадов. Вечерта ми писа. Не е спортувала. Купила си е книга. Беше останала у дома сама със себе си и без грим.

„Грижата за  красотата започва от сърцето и душата, иначе никаква козметика не помага!”  (Коко Шанел)

 

Час по-късно аз пиша тези редове на размисли и страсти.

Красотата може ли да се направи? Не.

Тя няма нищо общо с „поддръжката”. Тя е вътрешно състояние. На духа.

Тя е онази искра в очите от снимката.

Онзи характер на буйната, непокорна коса – пак от снимката.

Онази усмивка на устата с розово червило, наслаждаваща се на шоколадовия сладолед – от снимката.

На лицето с естествен момичешки тен – различен от цвета на канапето в кабинета ми и на шоколадовия сладолед от снимката.

Красотата е отражение на радостта. Щастието ни прави красиви. Щастието си го правим ние. Нещастието също.

Избор. Всичко се свежда до това да избереш да бъдеш щастлива. И да започнеш да правиш своето щастие, което ще сътворява красотата ти отвън и ще те озарява навред.

А не обратното –  да правиш изкуствената красота отвън, убивайки бавно но сигурно  душа, тяло , дух и ум.

Ти избираш.

Аз ли…….аз те разбирам. От личен опит. Не те съдя. Бих искала да ме удостоиш с честта да съм на първия ред, когато Сама решиш да си отлепиш етикета, който Сама си избрала да си сложиш. Когато спреш да търсиш виновни извън себе си, решения извън себе си, щастие, мир и любов – извън себе си. Когато дръзнеш да ги намериш вътре – В теб.

Да ти ръкопляскам ли? На крака? Бурно и екзалтирано?

Не. Ще ти се поклоня. В тишина.

Вероятно….няма да се удържа и ще пусна някоя сълза. Ще обичам теб и избора да се обичаш.

Запали страстта у себе си и никога повече не й позволявай да угасне. Намери се, заедно с онова, за което ще гориш.

Вярвам в теб!

 

„Страстта е най-красивия грим за една жена” (Ив Сен Лоран)

 

Pollini

Жена преди всичко

Психолог и писател

Write a comment