КАК ДА РАЗПОЗНАЕТЕ ПСИХОПАТА

Концепцията за ПСИХОПАТА (като синоними понякога се използват и термините „психопатна личност“ и „социопат“) е обвързана с  много спорове. Психопатията е разстройство на личността, което се характеризира с липса на съзнаване и невъзможност да се изпитва съчувствие към никого другиго, освен към себе си.

Социопатията, от друга страна, не е психиатрично състояние и се отнася за индивидите, които имат антисоциално и дори престъпно поведение, често повлияно от конкретна субкултура. „Антисоциалното разстройство на личността“ е широко понятие, което обединява и двете състояния.
Да бъдеш психопат засяга всички аспекти от личния живот. Като цяло тези хора са импулсивни и безотговорни, почти без ясни цели в своя живот. В миналото им се откриват проблеми с властта и липса на контрол върху собственото поведение. Те не могат да изпитат съчувствие, разбиране и разкаяние и никога не поемат отговорност за собствените си действия.
Заради отсъствието на чувства психопатните личности са наричани „кухи“. Връзките им с околните са повърхностни и изключват поемането на отговорност спрямо другите. Те трудно съзнават и разбират какво е тяхното състояние, нямат „нормална“ ценностна система и не си поставят дългосрочни цели. Най-вече, психопатите са лишени от усет за „благоприятния момент“. За тях нещата се ограничават до „тук“ и „сега“, и единствено техните вълнения са от значение.

Подобни личности не харесват стабилността и рутината в живота. Психопатите имат множество проблеми във връзките си с други хора. Те изглеждат неспособни да обичат и да поддържат сериозни приятелства поради редица причини. Демонстрират пълна липса на каквото и да било съчувствие, благодарност и загриженост към околните. Често, за жалост, благодарение на чар, харизма и безскрупулност,  тези личности заемат ръководни позиции. Там те действат на принципа на привидната загриженост – форма на контрол, сугестия и контрастиращо отношение, целящо да подкопае увереността на подчинени и колеги.

Те са егоисти, неспособни на жертва за никого, освен за себе си. Психопатите не могат да разберат чуждите емоции и не изпитват каквато и да била благодарност за оказаната им помощ или внимание. За тях другите хора са просто източник, от който извличат някакви блага или си доставят удоволствие, без значение какъв дискомфорт, разочарование или болка причинява това.
Почти винаги психопатите имат проблеми със закона и органите на властта. Това, което ги води към неприятности, е тяхната импулсивност. Те не планират действията си и почти не мислят за жертвата на тяхното деяние или за последствията от него. Извършените от тях престъпления са често дребни кражби и измами, свързани в повечето случаи с мошеничества, фалшификации и не плащане на дългове.
Когато бъдат разкрити, първото нещо, което правят психопатите, е да избягат, оставяйки свои колеги, семейство или кредитори да се оправят сами. Правейки го, те не изпитват никакви угризения. Следващата им реакция е да започнат да лъжат, демонстрирайки мнима искреност и откровеност, дори когато са под клетва или пък става въпрос за близките им хора.

Държат се така, сякаш обществените правила и закони не важат за тях, и не изпитват уважение към държавата и институциите, към семейството и традициите. Действията на психопатите са продиктувани от техните импулси, първични нагони и потребности. Те смятат, че щом имат потребност, средствата към задоволяването й могат да са всякакви.

В своите желания и нужди те – подобно на малки деца – изискват всичко на момента. Наред с това психопатите се стремят да изпитат различни видове вълнение, нерядко прибягвайки до алкохола, наркотиците, хазарта и секса. Вживяват се в роли, с които украсяват празното си съществувание. Могат да бъдат много примамливи и интересни с големия си размах, демонстриран пред публика.
Често пъти на пръв поглед психопатите изглеждат добре и разсъждават разумно. Един от критериите за патологичното им състояние е непрекъснатото движение, независимо дали в географски или в професионален смисъл. При това може да бъде умело скрито зад работни пътувания. Създават си някакъв фалшив, раздут имидж, с който впечатляват околните. Поради това те често съчиняват истории относно своето минало. Куриозното е, че когато говорят на теми като правосъдие и морал, психопатите  с нищо не подсказват, че имат проблеми с тях. Те просто не прилагат спрямо себе си общоприетите норми и правила за това, кое е добро и кое – лошо. Именно в такива случаи възниква конфликт  между техните преценки, от една страна, и нуждата от незабавно задоволяване на желанията им, от друга.
     Психопатите не поемат отговорност за стореното от тях и следователно не изпитват вина, тревожност, срам и разкаяние. Способни са да изрекат множество банални извинения, които звучат разумно, единствено за да извлекат полза за себе си или ако са притиснати в ъгъла. Всъщност много често те се крият зад маска от компетентност и зрялост, изглеждат внимателни, чаровни, мъдри и отговорни, но им е трудно да поддържат този образ. Обикновено го правят за да получат работа или дори да се оженят (омъжат), и след това „свалят маската“.
Не съществува единно становище по въпроса какво лечение е подходящо за психопатите и дали въобще чрез лечение могат да бъдат придобити състрадателност, способност за планиране и честност. Според някои експерти по-подходящо е да се използват начини за ръководство и управление на подобно поведение, отколкото да се търси лекарство. Други специалисти отричат контрола на поведенческа (или друга) терапия и настояват за строго ограничаване на психопатите в специализирани болнични заведения.
Съществуват много книги, посветени на това, как да бъдем внимателни и да се предпазим от дългия списък с трикове на психопатите. Със сигурност те са най-опасни, когато изглеждат чаровни, умни, привлекателни и образовани. Често може да ги видите с изяви по телевизията и навсякъде , където е възможно. Те имат нужда от подръжници и хора, които да ги следват сляпо в играта им на власт, затова се целят в позиции като лидери, водачи, „учители”, гурута и т.н. Обграждат се с други влиятелни хора на същия принцип и искрено вярват, че са недосегаеми.

Нищо чудно, че продуцентите на филми избират да покажат в трилърите си именно това психично разстройство.

„Психопатите нямат съвест и не са способни да изпитват съчувствие, вина и отговорност към никого”

Полина Василева, психолог

Из личния ми опит и наблюдения, вдъхновено от разговорите ми в руски форум, общност на психолози.

Write a comment