ЗАСЕДНАЛ В МИНАЛОТО

 

Спомени, илюзии, сюжети, роли

И все ти си героя

Връщаш се, ровиш.

Осъзнай, че губиш се там.

Настоящето си тровиш.

Бягаш ли в миналото? – Незнам!

Там няма нищо за поправяне,

нито за колекциониране.

Само на ума ти – време му е за увиране.

Закриваш ли си често очите? Мижиш?

Нещо не искаш да видиш, може би? На стари лаври лежиш?

И шума ли те дразни?

Вади те от фантазии разни!

Заседнал си. В спомени.

Празни.

Не. Не си докрай изгубен.

Доскосни си тялото,

свържи се с образа си в огледалото.

Не се страхувай.

Имаш го, твое е, тук и сега.

Прегърни го с любов, не негодувай.

Изследвай с любопитство вътрешната си красота.

Приеми, че миналото е затворена врата.

Пусни го да се изпари, на пухкав облак го качи.

В своя история го претвори.

Не я харесваш?

Нова напиши.

Смени посоката – гледай напред.

Вдишай своя цвят, възбуди се от собствения си аромат

Наслади се мига. Точно този. Сега.

Хвани го. Прегърни го.

Не е твой? Май не го заслужаваш? Открадни!

На Промяната си  го посвети!

И го пусни!

Оставай лек, необременен,

Не трупай за неясни дни.

Жив сега бъди!

Произведението на Живота си сътвори.

Спри.

Остани.

Приеми.

Продължи.

Не живей с лъжи.

ЕЙ, човече, мига грабни,

Стиска ти, нали?

Протегни ръце и го улови!

 

Pollini

Write a comment