ЖИВОТ ЛИ Е?

 

Мислиш, че си жив.
Но отвътре си празен, сив
Пътят на мисълта ти е ръждив.
Вече не помниш как и дали
някога бил си красив.

Броиш какво и кого притежаваш,
не питаш дали заслужаваш.
Илюзията за лична стойност удължаваш.

Докато те вълнува мнението чуждо –
животът ти не е твой.
Ти не си му нужен
и той не на теб служи.

А на кривия ти бинокъл без диоптър.
И на всички вещи, които купуваш,
Пазаруваш. Поза. Пълнеж.
Имитираш растеж, така се крие масовия грабеж.

Кражба на животи, на килограм,
размяна на имоти, един взел, друг дал.
Липса на идентичност,
На уникалност, на достойнство и срам.

Живот ли е, да не се осмеляваш,
да взимаш, без да даваш.
Живот ли е да се продаваш,
в другите от страх да се разтваряш

На това да си уникален
да се гледа сякаш се унижаваш,
тъй като стадото на различните не прощава
А уникалният не им е навредил,
той ги е запалил, с енергия ги заредил.
Донесъл е цвят, красота, проза,
ей така от себе си – без излишна поза.
Може би, ярък е повече от другите,
поне с една доза.
И набързо нарочен бил – за недодялан, грозен.

Живот ли е, да чакаш да ти прости тълпата?

Живот е – със страст да се отдаваш на делата,
да се любуваш на всяка песен крилата,
да се разпростираш отвъд правилата.

Pollini

Write a comment