Влюбих се

Помня последният път как си казвах,
че повече няма да се влюбвам.
Помня как яростно дишах,
когато болката си пишех.
Как си обещах: в този час се затварям.
Сега и завинаги пътя към Любовта изгарям.
Ще я рисувам, ще я възпявам,
Ще я пиша и ще й се прекланям.
Но повече за нея няма да умирам,
няма кървави сълзи всяка нощ да простирам.

Случи се, влюбих се отново.
Във Вятъра.
Прибрах се рошава, със сърце туптящо,
Като при сюблимна сцена в театъра.

В миг забравих за шамарите корави
За низвергнатите чувства
запратени да плуват
на реката, по устието.

Самотата споделям с Луната
Днес й разказах за Вятъра
За нас двамата,
за играта с косата…
И как искам да се прибирам рошава
Нищо, че душата ми остана без гръбнак,
С изпочупени прешлени, кльощава.

АХ, как искам да се прибирам рошава
Еуфорията да държи клепачите му будни
Нежна цигулка да звучи под прозореца ми, чудна…
Серенада от вятъра
За мен.
И пак да намирам стих в следващия ден.
А актьорът от театъра, да крачи уморен
Свалил грима и маската безгрижна
С глава наведена, със дух сломен.
Иска само да е влюбен, досущ като мен.
Не да играе на бляскавата сцена,
Муза на трагедията – Мелпомена.

Pollini

Comment 1

  1. Laverne Fenrich
    30.04.2021

    I was just searching for this information for some time. After six hours of continuous Googleing, finally I got it in your web site. I wonder what is the lack of Google strategy that do not rank this type of informative sites in top of the list. Usually the top sites are full of garbage.

    http://www.froleprotrem.com/

Write a comment