Обичам да говоря за любов, да усещам, да давам, да съм обградена с такава….да съм Любов.

Да съм сред хора, които умеят да обичат, които искат и търсят. Които не се страхуват.  Не, напротив – страхуват се – но обичат въпреки….и заради.

В разговорите си за любов напоследък, с много и различни хора, ми прави впечатление, че хората не умеят да обичат. Нито себе си, нито обекта на чувствата си. Аз нямам претенциите най-правилния начин, по който обичам да е моя, но ми се прииска да формулирам на лист хартия в тетрадката ми – с надпис I do it My Way (любима песен…Синатра) , КАК обичам аз в последното десeтилетие (стъпка по стъпка, в развитие и до сега). В периода, в който най-осезателно съзрявах…И още съм зелена, но пък устремена. Към новото, към плашещото, към различното, към нетипичното. Към това да не замитаме под леглото прахта на празнината.

Вярвам, че ако има Бог (не обичам тази дума, защото по Душа съм неверник в хипертрофирали набедени свръх образи), то тази Сила е Любовта.И тъй като аз вярвам в себе си, не в Бог, иска ми се да съм Любов…

Да обичаш е най-правилната форма на съществуване в този свят. И всички граници и правила са по-скоро вредни и орязващи.

Законите на сърцето са над всички писани и неписани рецепти.

Който обича, той разпръсква любов навсякъде. И нека тази Любов не е „праведна”. Нека е „срамна”, „грешна”. Любов ли е – тя претворява. Тя заразява.

Любовта не можем да излъжем . Почукала веднъж на вратата ни, в която и тъмна килия да я натикаме…от страх или поради куп други предразсъдъци, тя ще е кацнала на рамото ни и ще напомня за съществуването си.

Да избереш да не обичаш Любовта е като да си подпишеш присъдата и да разпръскваш отровата навред .

Би ми било интересно да науча и други мнения, идеи, възприятия за Любовта. Тук правп опит да систематизирам нагледно как „звучи“ за мен Любовта между НЕГО и НЕЯ като двойка, като съпрузи, гаджета, любовници, допада ми така да се обичаме и в приятелствата, и на всички нива. Приятно четене.

• Именно защото те обичам, първо ще се погрижа за себе си. Защото ако не го направя, няма да мога нищо да дам и на теб.

 

• Точно защото те обичам, няма да ти дам абсолютно всичко.

Ако го направя ще се ядосвам, ще ти се сърдя и повече няма да мога да те приближа.

 

• Само защото те обичам, аз разкривам пред теб сърцето си. Даже когато вътре е най-тъмно. Защото, ако не го направя, тъмнината ще стои помежду ни.

• Именно защото те обичам, понякога ще се отделям от теб и ще потъвам в самота. Необходимо ми е, за да прибера при себе си, да поема дъх, да се върна при теб освежена и пълноценна за общуване и взаимен обмен.

 

• Именно защото те обичам, често ще се карам и споря с теб. Не желая неизясненото да издига стена помежду ни.

 

• Именно защото те обичам, аз постоянно ще търся и развивам себе си. За да не те виня после, че губя живота си, посветена на теб.

• Точно защото те обичам, няма да стоваря на гърба ти бремето и отговорността за моето щастие. Не те карам насила да ме правиш щастлива. Това всеки прави спонтанно и по собствено желание, когато му се прииска да зарадва другия.

 

• Смятам, че собственото щастие е постижимо само от самия човек. И защото те обичам, няма да се опитвам да направя нещо за теб насила. За да не ти се сърдя след време и да те мразя, че си ме накарал.

• . И само и единствено защото те обичам, често ще ти се ядосвам, защото идваш толкова близко, колкото никой друг и понякога ми причиняваш болка! Моят гняв ще е ограничен и ще има ясна цел.

Моят гняв няма да е опит да те смажа и унищожа, а покана да определим границите си. Именно защото те обичам, аз имам свои правила, по които искам да живеем, общуваме или другаруваме. Ще искам да знам и за твоите.

Защото сме две отделни човешки същества, две отделни човешки вселени, които трябва да се споразумеят.

• Само защото те обичам, аз съм уязвима за теб и не го крия. Уязвимостта е вратата, през която е необходимо да минат две същества, за да бъдат близки. Именно защото те обичам, аз съм търпелива с раните ти и не се опитвам садистично да ги посипвам със сол, да ги подценявам.

Не се правя, че не ги забелязвам. По този начин ти давам време и възможност да ги обгрижиш, докато зарастат. Ако ми позволиш, ще търся мехлем за твоята рана, защото съм чувствена, сензитивна и усещам болката ти като своя – дълбоко, без да е необходимо да говориш за нея.

• Именно защото те обичам, често ще съм твърда в упоритостта да остана себе си. Защото ако не съм себе си, никога няма да мога да бъда с теб.

Защото ти хареса в мен точно това, което след време искаш да промениш. И защото ако се поддам, ти няма да си доволен отново. За да се научиш своето неудовлетворение да обръщаш към себе си с въпрос – „Какво е това, което ме кара да роптая и да съм недоволен, взаимодействайки с чистотата на твоето себе-проявление?”

• . Именно защото те обичам, често ти казвам „не”, за да може моето „да” да е цяло и искрено. Обичам, затова често ти отказвам неща. Защото наистина адски ми харесва да бъда потопена с теб във всичко това, за което се съгласявам с охота.

 

• Защото те обичам, не те съжалявам! Не позволявам и ти да съжаляваш мен!

 

• Именно защото те обичам, аз спирам когато разбера, че е достатъчно. Когато усетя, че ти е дошло в повече.

Спирам и когато според мен прекалим с близостта помежду ни. Когато се усетя преситена и преяла – тогава животът ни ще заприлича на мъчение.

• Именно защото те обичам, ми е по-добре да не те приближавам, когато не съм сигурна в чистотата и яснотата на твоите намерения. Макар много да те искам.

• . Тъй като те обичам, аз се вслушвам в себе си и се питам какво искам и какво ми е интересно. За да споделя с теб радостта от откритията и постиженията си.

 

• Именно защото те обичам, умея да намирам щастие и извън теб. Не ми допада те правя отговорен за моето благополучие. Харесва ми да го придобия и да го споделя с теб.

 

• И защото МНОГО те обичам, не ти обещавам, че така ще бъде вечно. Може да се събудим един ден и Любовта да си е тръгнала. Но СЕГА, в момента, те обичам и го правя с цялата си душа, със сърцето си и с всичките си сили.

 

• Именно защото те обичам, съм готова да изживея остатъка от живота си БЕЗ теб, ако ти го пожелаеш.

• . Именно защото те обичам, те оставям свободен за всички приключения, които искаш да опиташ. Защото този, който трябва да си отиде, ще си отиде, а този, който трябва да остане при мен, ще остане, а ако си тръгне – отново ще се върне.

 

• Защото те обичам, се радвам ако ти е добре с друг, освен с мен. Искам в света да има много хора, които да те обичат. Именно защото те обичам, аз не търпя и не мълча, а веднага казвам ако нещо не ми харесва.

По-добре е да има по-чести и дребни свади, отколкото една огромна черта, която да зачеркне и разруши всичко. Именно защото те обичам, съм готова да те пусна във всеки един момент. Защото само така ще се радвам на всяка секунда с теб.

 

• Именно защото те обичам, с всички сили се старая да обичам и да разбирам себе си, за да не те използвам като средство за запълване на моите собствени празнини и за заличаване на моите собствени рани.

• Само защото те обичам, аз поглеждам право в лицето своите болки, гняв и страхове. Така намирам смелост отново и отново да преминавам през тях. Аз очаквам много от себе си, а на твоята подкрепа само се надявам, защото ти не си аз. Ти си отделен и друг и аз те виждам.

 

Старая се да виждам колкото може по-ясно теб, а не своите фантазии и илюзии за теб. Само защото те обичам………
 Pollini,

17.09.2017, писано на остров Санторини. В едно кафе, на една скала със спираща дъха… гледка .

P.S. „Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе щеше да стане, като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва, да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам.“

Из  „Всичко е любов” 1979 ❤