Моят път води ме в далечни страни,

В забранени врати да поглеждам и

Тайни места да посещавам

Падам, ставам, боли

 

Жива съм, само живите ги боли!

Дива съм и неопитомена,

И такава ще си остана,

Кому са нужни, Господи, редници от зандана

 

А кой си ти? Страннико на пътя?

Ела, поседни, разкажи

Като макара от копринена прежда преплитат се нашите съдби

И после в миг, всеки отново по пътя си върви,

Кой помъдрял, кой оглупял, кой прогледнал, кой нещо разбрал

 

Пътят си ти не съди,

Твой е той и мой е,

И рисуваме си го сами,  Аз и Ти

 

Какви са краските на твоите мечти?

Ярки или приглушени?

А какъв си ти?

И ако Животът ни бяло платно е,

как ще обрисуваш пътя си ти..?

 

Моите цветове, крещящи са,

Като самата ми пулсираща Душа,

Червена ми е страстта, като кръвта

 

На бяло облаче сърцето ми лети, в пух обвито

Приближи се….и го докосни.

То съхранява всички мои спомени,

И тъй леко е….защото е докоснато от Благодарността

 

А ти кой си?

Ела, поседни….разкажи….

 

Pollini, психолог и драскач по пътя си