MAMA

 

Какво е майка

Дума ли е или чувство?

Свят един несъществуващ

Или лиричен герой,

Негодуващ?

 

Мама е Земята

Под нозете

Мама е онази,

Която дава ти крилете.

Дори когато, те приземява

Тя пак е Мама

Когато, струва ти се…

Не всичко дава

Пак е Мама

 

Една е на Света,

Бяла, черна , шарена, трънлива

В спомените

Винаги красива

 

Мама дава, мама отнема

Мама учи,

Мама иска да сполучиш

 

Мамо, прости си

Ти направи ,

Каквото можа

Мамо, ти си

Моята мама,

Единствена – ЕДНА!

 

За прегръдката на мама ,

Всеки копнее

Малък, голям….

По спомените за уютния скут на мама,

Всеки линее

 

Извор на живот,

Кога горчив, кога пре-сладък

Мама се нарича

Тя ангела е , който те обрича

 

Да си тъжен, да ликуваш

Да се бориш, да негодуваш

Да се обичаш

Или да се мразиш

 

И всичко с цел една

Да жадуваш!

Жаден ли си – Жив си

Гладен ли си – липсва мама

 

Порастни, дете,

Мама вече я няма,

Имаш голяма яма

В своето сърце

 

Там нежно образа на мама ти запечатай

И всички нейни красоти,

Топло съхрани

А липсващите ти неща,

Имаш силата сам да си дадеш

Когато си жаден – да намериш извор

Гладен ли си – да ядеш

 

Сам на себе си Мама да станеш

Срещу собствените си демони да възстанеш

Не за да ги бориш…

А да ги прегърнеш

 

Титлата – единствена ЕДНА

На Света

На Мама да върнеш.

Pollini,  психолог и драскач по Пътя си