Пропаст голяма с малки крачки не се прескача
решителен поне веднъж бъди.
Еднозначен.
Не искай от мен да избера.
Няма във калта, сама
да изоставя любовта!

Мрази ме искрено
или страстно ме люби.
Почувствай го какво е,
сладко ли е или ти горчи.
Дай му име, от сърце го назови.
Не говори, прави.

Не ми трябва вярно куче
Нито размахан пръст,
искащ на правилно да ме научи
да ми навират грешен кръст,
новоизлюпени другари разни,
от локвата по –плитки,
от олио, по-мазни.

Ако ще ме обичаш
ела и го кажи,
нежно ме погали,
името ми изкрещи,
писмо в бутилка ми изпрати.

Ако ще ме мъчиш
мостовете по между ни до основи изгори,
остани си спомен.
Напусни.

Pollini