Ще се отроня

като есенен лист

Ще увяхна –

мръсен, нечист

 

Меденият цвят ще посивее.

Животът, тъй неприлично кратък,

ще залинее.

Ще увяхна,

циганско лято.

 

Ще изпусна да видя

отлитащото лястовиче ято.

Ще падна. Ще се оптечатам.

Като на избледнял портрет, душата.

 

Ще се отделя от сянката си,

в бездуховна плът ще се превърна.

Вятърът, отчаян, ще ме духа-

с надежда да живея, да се преобърна.

 

 

Може би някога тогава,

ще поискаш да се върна.

А аз ще съм пепел – във урна.

Ще искам, но няма да мога да ти отвърна.

Ще се протягам,

а ръце няма да имам да те прегърна.

Ще се вглеждам,

а очи ще ми липсват – да те зърна.

 

Ще ръждясам,

без багри ще остана.

Кърваво горчива песен,

парчета подранила есен

и на болката горната октава –

тях… ще ти завещая.

 

Pollini