Ти си .
Ти си, защото друг никой няма смисъл.
Ти си, не защото си идеален,
а защото за мен си орисан.
Защото ми каза „завинаги заедно”,
с клетва на сърцето ми го записа,
на душите ни думата си изписа.
Дори когато място в мрака не оставаше
За теб намирах лъч светлина
За теб и за тях … ,
нашите плодове на любовта…
Ти си,
защото някак дори когато се свърших,
сърцето ми заби отново,
през счупените си парчета,
за вас то победи смъртта.
Любовта не признава его, нито суета
Ти си.
Писан си ми – на сърдечната халка.
Не допускай мечтите ни да се загубят
в тъмните дебри на нощта.
Не умножавай до безкрай,
нощите, в които заспивам сама
а теб все те няма –
в пясъка заровил глава.
Когато ти се предадеш,
уморено скланям рамена,
бавно спирам да вярвам в чудеса,
нямам към кого да летя…
и стремглаво да поря живота с крила.
С теб сме двама по съдба:
да преболим и да порастнем,
да прекроим поизносената одежда на вечността.
Ти си ми. Любовта.
Pollini
15.11.2018