Започвайки да живееш според закона за привличането много скоро ще стигнеш до извода, че такова понятие като Жертва не съществува. А това означава, че няма никакъв смисъл да играеш ролята на жертва на обстоятелства или на хора.

Мислейки за себе си като за жертва, ти продължаваш да излъчваш нискочестотни вибрации и да привличаш в живота си некачествени събития и хора.

О да, разбирам, целия свят и всички останали правят същото.  Хората до без край и неуморно обвиняват някого или нещо:  обстоятелствата, пияния шофьор, дебилния началник, деградиращата икономика, „съдбата” , даже Господ – който и да е , само не себе си и собствените си чувства и възприятия.

От деца ни учат, че зависим от другите,  от съдбата, от късмета. Набивано ни е толкова дълго, че накрая сме повярвали. И болшинството от хората наистина се примиряват и заживяват с дълбокото вярване, че това е самата истина.

Ако обаче се замислиш за собствения си принос за случващото се в собствения ти живот, ще осъзнаеш, че такива понятия като Жертва, Неуспехи, Съдба, Случайност, Провидение и прочие не съществуват! Не съществува върховен съд, който записва нашите правилни и грешни постъпки. Не съществува карма от минали живот и „заплащане” за стари грешки от миналото. Всичко това фигурира в животите на онези, които се считат за жертви.Но сред нас няма такива, никой не се ражда Жертва!

Съществуват само създатели на мисли и чувства, живи, високо енергийни вибриращи магнити, които привличат това, което излъчват.

Нямаш потребност повече да вярваш в силата на обстоятелствата. Излишно е вече да мислиш, че нямаш право и не заслужаваш едно или друго нещо. Нямаш никаква скапана изгода от стоенето в ъгъла като удобна марионетка, чакайки някой да те придърпа за конците и да ти зададе посока. Твоят живот управляваш ти и само ти! Няма никакъв смисъл да се страхуваш от нещо или някой: Страхът –това е единствено твоя избор, и нищо повече!

И все пак – как попаднахме в това блато..? Аз, ти, те..? Замислих ли те вече….повече от 7 милиарда наши съвременици (а колко още са живели преди нас – безчетни столетия назад) са дошли на този свят, задръстени до задавяне, с негативни вибрации на страх, слабост, нужда и зависимост.

Хората се съсредоточават върху онова, което не искат или им липсва, и по този начин живеят живота си. Търсят причините за нещастията и бедите си, ровят в минали страдания, без да отчетат приноса от факта, че са се справили с препятствията по пътя си. Търсят извор за „напиване с мъка” там, където вече отдавна е пресъхнало и раната е заздравяла. Обвиняват всичко, което им е дадено съвсем не случайно, точно на тях: тази държава, тези родители, тази почва, този съпруг(а), този шеф и онзи идиот в магазина, и да – същия онзи Господ! Пазят грижливо травмите си и се крият зад тях, защото там е безопасно, удобно, избират да са невидими и да не поемат отговорност за промяната, която си дължат!

А какво мислим за себе си? Считаме се за недостойни,грешни, неумели, неспособни да се справяме с трудности, негодни за абсолютно нищо. Но реалността, истинската и абсолютната, е че ние изначално сме достойни, и нас не ни чакат съдбовни изпитания, нито сме заплашени от вселенски съд. Понятието Грях е измислено от онези, които искат да имат абсолютна власт над хората. Същите онези, които развяват „правилата” и „реда”, а самите те живеят в хаос, без да се придържат към лозунгите и фалшивите си морал, нравственост и принципи. Някой беше казал – много по-лесно е да умреш за принципите си, отколкото да живееш според тях. Истинската реалност е че ние сме родени за цъфтеж, радост и щастие, за да изследваме и да търсим удоволствие, а не да колекционираме  болката като потвърждение, че ни бива и да воюваме.

Идваме на този свят, за да се учим и растем без страдание, да желаем и да получаваме желаното. Знаейки твърдо, че всичко, което пожелаем ще ни бъде дадено! Добре е да сме наясно, обаче, че това ще се случи тогава, когато се научим да управляваме енергията си – тоест емоциите си.

На всеки от нас по рождение е дадена свободата на избор, гарантирата със самия произход на човешката природа! Дошло е време, най – сетне, да започнем да употребяваме този безценен дар. Та ние не сме мухи, хванати в капана на паяжина.

И не ни ограничават обстоятелствата, защото ние сме тези, които създаваме обстоятелствата и избираме обкръжаващата ни среда. И не бива страха и сладкото чувство на безметежност, когато си зависим в ролята на по-слабия, да ни оставят да изпускаме юздите на собствените си животи. Ти и аз – не сме жертви на каквото и да е. Ние сме същества, надарени с умението да строим живота си, според собствените си чертежи.

На нас ни е дадена неограничена, пълна свобода на избора!

Време е да се събудим и да си спомним как се прави избор. Време е да изтупаме прахта от очите и разума си и да проумеем, че нищо не не се случва и не идва случайно. Време е да спрем да творим на себе си и другите нещастия и неприятности, както сме били програмирани от деца. Време е да си спомним древните тайни, познати на човечеството, много преди историческата епоха. Време е да започнем да съзидаваме силата на желанията си. Време е!

Ти го заслужаваш. Заслужаваш реализиране на мечтите си. И за да стане това, трябва страстно да го искаш и дълбоко и непоколебимо да чувстваш и да работиш по плана си за сбъдване и бъдене. Тогава пред теб ще се разкрие нов свят, и той ще стане твоя свят.  И не „може би” ще се случи, а ще бъде, според закона за привличането. Или казано по нашенски – каквото повикало – такова се обадило! Повикай красотата на дните си, за която мечтаеш и бъди готов да я посрещнеш без страх.

Pollini, психолог, драскач, търсач на нещо и нищо, по Пътя си..