Всичко започна в един летен ден когато отидох на кастинг за женска роля с танци. Още щом го зърнах разбрах, че общуването няма да е лесно. Нещо изключително рядко и стойностно, освен таланта му, се криеше зад неговата недостъпност. Имено то ме теглеше и не ми даваше мира.
Стана ясно, че той търси не просто изпълнителка на верните стъпки. Освен светило в областта на модерния балет, той бе и продуцент. От първата среща даде да се разбере, че изкуството е неговата страст, любов и спътница в живота и женското внимание е нещо, което избягва категорично. Изтощителните тренировки в танцовата му школа, двучасовите разтягания, загрявки и танци до късно, практически не оставяха пространство за флирт. На принципа на естествения подбор по издръжливост, мотивация и инатливо упорство, съчетано с маниакална любов към танца, в школата оставаха само най-жертвоготовните момичета.

На мен движенията ми се отдаваха с лекота, вероятно заради вроденото ми състояние на обичане и непокорния , непримирим дух, който носех. Обичах болката от преумора, обичах когато палеца ми кърви в туфлата, но съзирайки феерията и магията на танца в огледалото на стената, усмивката ми заличаваше всякакъв помен от недъг. Обичах да се съвокуплявам с музиката и да играем на котка и мишка. Да се редуваме и обладаваме двете. Само музиката можеше да ме отведе в онзи свят … попивайки във всяка моя пора, изливаща се във вените ми, обгръщаща жадно шията, после бюста, талията, хълбоците и бедрата ми, накрая подкосяваща стъпалата ми. До сега. До този въпросен ден.

За пръв път изпитах едновремено несигурност, неприязън, съблазън и боязън по време на тренировка. И не само. Беше изключително мъчително за мен да се концентрирам, танцувайки с него! Ръка в ръка, лице в лице, очи в очи… Той не щадеше никоя от нас. Но с мен нямаше и капка деликатност.

Изцеждаше влагата от кръста ми при всяко завъртане, стискайки безмилостно. Пронизваше глезените и прасците ми всеки път, когато ги наместваше в правилната позиция. Допирът му караше корема ми да реагира с вълна от желание. Срамно желание. Плътско. Аз! Онази, която летеше в облаците, четеше поезия, мечтаеше като дете, ледената кралица с висока летва, отблъскваща всеки посредствен опит за комуникация на отсрещния пол. Да. Аз. Все по- ясно допусках мисълта за поражение като вероятна. И не само. Сякаш плахо започнах да искам да бъда победена. Всеки негов твърд и категоричен допир до тялото ми стана така желан и очакван. Все повече достойнството и силата му ме караха да мисля за него като за мъж…а не учител. Мисълта, че един ден той може да стане само Алек за мен и няма да се налага да го наричам по фамилия караше сърцдто ми да препуска в неравен бесен ритъм. Фантазиите за общ танц, последван от любене на пода, на дъските в студиото, замъгляваха разсъдъка ми безмилостно.
Много рядко погледите ни се засичаха в огледалото. Струваше ми се,че и двамата го избягвахме. Но възможно бе и да се заблуждавам . Неговата непристъпност бетонираше емоционалния му вътрешен свят.

Когато все пак очите ни се намираха в отражението, доза шокова еуфория разтърсваше всяка моя фибра. Тогава най-много се опасявах да не сгреша. Сетивата ми , наострени и възбудени, можеха ясно да регистрират присиствието на още нещо в залата. Нещо друго, освен музиката витаеше във въздуха. Освен ритъма и съвършените движения, енергията на желанието, страстта и флуидите покачваше градусите и запотяваше прозорците. Както само тя умееше. Бавно, тихо, напоително. Сякаш бе хвърлила невидима мрежа – капан за търсещи души. А може би не капан? Спасение?

За всичко това можеше единствено да се мълчи. А аз все по тревожно чаках да уловя някакъв знак. Знак, че чувствата…ми са споделени. Но не успявах. Бяха изминали 12 месеца. Една година ежедневни тренировки. Изискваше най-много от мен. Бе най-суров и критичен с мен. Оставахме до полунощ. Бе отредил въвеждащия и финален танц в постановката на мен. В последните 4 месеца забърсваше потта от шията ми всеки път преди да е вдигне високо над главата си за завъртане. Небрежно и машинално сваляше ластика от косата ми, когато тя непослушно се пилееше извън опашката, разхлабена от дълги часове танци. Припряно и рязко я събираше в нова стегната форма и грубо, но внимателно завърташе стегнато ластика, приглаждайки при това косата по скалпа ми. Понякога докато имах две минути за глътка вода, някак небрежно напипваше най-болезнените места по раменете ми и разтриваше. Тези кратки мигове на близост ме въвеждаха в дебрите на поредната безсънна нощ, в която аз се мятах в леглото като ранена пума. Един ден просто си наложих да спра да си въобразявам, че в недодяланите му жестове има скрито послание. Криво ляво успях.

След бляскавата ни премиера и успешния и финал, Алек минаваше покрай момичетата и целуваше всяка една по бузите. С неговата присъща сдържаност и дипломация. Вероятно никой не забеляза, но мен той не целуна. Пропусна да допре лицето си единствено с моето. Представянето ми бе безупречно, така че причината да не ме поздрави не бе мой пропуск. Това не можеше да не е знак. Той ясно ме отдели от останалите. Но защо? Да не би да знаеше…да не би да е усетил влечението ми. Сърцето ми отново заби, а страните на лицето ми поруменяха. Исках да избягам.

Бързах да се преоблека, докато момичетата оживено си говориха и смееха в съблекалнята. Явно съм се забавил повече под душа, защото на излизане, видях почти всички да наускат гардероба. Алек стоеше на вратата, гледайки ме от упор и изкомандва да му отделя минута когато се оправя.

В кабинета бе сумрачно, той седеше зад бюрото и записваше нещо. Стомаха ми бе свит, зениците разширени, пулса ускорен…Мина ми мисъл, че може да признае за чувства и у него. Аз вече не можеж да сторя това сама. Столовете бяха в непосредствена близост, когато той ме помоли да седна до него.

Ударите на сърцата ни бяха по-шумни от тишината. Докосна раменете ми. След това бавно се снижи на колене в краката ми. Пода де ми ръката си, впери дълбок, проницателен поглед в очите ми и ме покани да танцуваме. Там, в залата по танци – до кабинета, телата ни ваеха фигури на любов, страст и още нещо.
Това бе първия ни танц на Любовта. Той беляза началото на една сбъдната мечта –тогава и до днес- жива за света.

Polina Vasileva
Pollini
Отива в поредицата ми кратки разкази за Невъзможната Възможна Любов:)
04.10.2018