Един индианец ходи бос

Аз танцувам танго на Луната

Тясно ми е. На Земята.

Саксофон свири на Марс

Две тела танцуват валс.

 

Венера и Меркурий имат любовен романс

Обаче занимава ги екзистенциален въпрос

Редно ли е да се въртят около нечия ос?

Докато мъчат се да го разрешават,

От любов един по друг се стопяват.

 

Има ли Вселената цел?

Подвикна им Плутон, закачлив.

Индианецът ги чу, той е много смел.

Скочи и завърза Венера с бодлива тел.

 

Саксофонът спря да свири

Луната под нозете ми затрепери

Какво си мислите, означава адреналин?

Да видиш как някой неорентиран, в миг се превръща в Един.

 

Меркурий разбра, избистри своето желание,

знаейки вкуса на неговото съдържание.

С непоколебим замах той Вселената прекрои,

разстоянието между съмненията си и Любовта стопи.

 

Един индианец ходи бос

Две влюбени Души вече не ги мъчи въпрос

Смучат жадно от любовния коктейл

Страст, допамин, серотонин

Те не ходят, те летят,

като надрусани със кокаин,

между-планетарна история творят.

 

Аз се нося на Луната в безметежност

Усмихвам се на излюзорното безвремие

Все същите човешки съмнения

Вселенско безхаберие

 

Писани сте да бъдете човеци

Що се мъчите като зевзеци

Докато сте живи, владее ви хормона,

И цялата Вселена е един оргазъм

Нивата са различни, има луфтове, спазъм.

 

И добре , че е така, иначе как щях да имам мечта?

Да ме прегърне Луна.

 

Pollini