Някога пил ли си любов от стъкло?

С вкус на малина…

Разположен в удобно кресло…

Пиян от греха, забравял ли си

Да стигнеш до студеното си легло.

 

Някога бил ли си друг,

Дишал ли си тежко в мрака..

Вечер късно, или на развиделяване

Прибирал ли си се с полу-сбъднати мечти?

В ръката си стискайки няколко от нейните сълзи.

 

Играл ли си на криеница със своята душа?

Опитвал ли си, вцпенен от ужас,

да избягаш през най-близката врата..

С гняв и закъсняла ревност искал ли си

Да отрежеш точно нейните крила?

Да накажеш любовта..

 

А някога пил ли си любов от стъкло?

Сякаш мечта да затвориш в бутилка..

Светъл сън, напъхан в мрачна хранилка

В която и най-ярката светлина бавно прегаря

Без въздух и свобода,

Дори най-пламенната любов се умаря.

 

Крилете закърняват

В стъклената чаша – затвор.

Сълзите й с вкус на малина се давят.

Чувства бушуват, мислите дават отпор.

 

Седем нощи съвестта им не спа

На осмата решиха  историята си да пуснат

Там където залиняват крила,

И страхува се нечия душа,

Няма място за опасни чувства,

Нито за възвишени дела,

 

Спомените избледняват,

След тях остава пеперуден полъх в сърцата

А вечер, когато клепачите натежават,

Внезапно онзи вкус – на малиновата й целувка,

Залепва ти в устата.

И не ти се диша, не ти се пише,

Мисълта, ти се струва излишна.

Пренасяш се там  и търсиш,

Търсиш да познаеш крилата,

Настръхнал,  с наострени сетива…

В този миг сте само Ти, Тя и Тишината.

Прегръщаш болезнения спомен

За малиновите й устни, сочни, горещи.

Протягаш към нищото уморената си, ръка.

взираш се в пламъка на мъждукащите свещи

и така самотно…в тишина, посрещаш сутринта.

 

Pollini