Спокойно, целокупния народ е склонен –
от липса на любов, да се нагълта с лъжлив компот.
Всички ядем фалшиво чувство,
когато ледения вятър на самотата
обгърне сърцето ни пусто…

Гледам ги…все по-често,
„важни фигури”, самопровъзгласили се лица,
уважавани и титуловани в лицемерната си среда.
Кой взел приз за „добра литература”,
Друг самовлюбен се окъпал в суета,
живот ли е … халтура…
Гротеска, компулсивен порив към разтуха…
разточителство на копнеж, жалка карикатура.

Постепенното потапяне в таз среда от фалш и суета
води неминуемо до загуба на идентичността,
потъвайки там, човече, уви, не намираш любовта.
Не се връзвай на „принадлежността“,
мирише…на /о, ужас!..пак тази дума../ на лайна!

Получава се така,
че сами се канят и си пляскат едни хора,
празнуващи посредствеността.
Талантът ли?
Ооо, я стига, това е демоде!

Отвори по-широко уста!
Да може лъжата да проникне по – навътре –
надълбоко.
Нека се превърне жалкото живуркане
в низ от наслади, удоволствия и безкрайно юркане!

Гледам и се чудя,
Какво значение може да имат тези хора за себе си,
а за света?
След като са пропити само и единствено
от празна суета…

А любов има за всички по света!
Ееех, пусто изкушение от одобрение,
а достойнството…а гордостта?

Pollini

15.11.2018