Страх ли бе да те опиша
Страх вледеняващ
Страх сковаващ
Страх да дишам
Страх да викам
Страх да гледам
Страх да заспя 
Страх да се заявя
Страх от страха
Страшен страх
Ужасен
Опасен
Измислен….
Стиснал ме за гърлото
И не пуска
Страх за вечеря
Страх за закуска
Страх и срам
Страх от страха
Срам от себе си
Срам от страха
Страх от наказание
Ужас от поредното изпитание
Аз бягам
Той ме настига
Аз падам
Той ме вдига
Как кой?
Той – Страха!
Иска да ме унижава
Харесва му да ме притежава!
А аз корава!
Не се давам!
Боря си се…
С вятърни мелници
И в празник, и в делници
Тази безсмислена битка….
Изтощава
Същата тя – калява.
Почти успявам да се скрия,
Още малко ми остава…
Зад ъгъла да свърна
На страха и срама
Гръб да обърна
И ето го пак
До мен
Ехидно ми се подиграва
ТреперИ!
Не разбра ли,
Че от теб нищо не става?
В този момент
Аз го поглеждам
И всичко свърши!
Смалих го!
С мижавите му очички
Кривите недъгави ръчички…
И не само – съжалих го!
Това ли било – страха?
Толкова ли бил….срама?
Аз ..съм ги увеличила.
Аз съм ги направила значими!
А те….били едва забележими.
Вече не бягам
Зад ъгъла да се крия
Сама да си градя килия!
Знам коя съм
Знам откъде идвам
Знам …и накъде отивам
Научих се да избирам.
Pollini, психолог и драскач по Пътя си