По себе си
Оставам по себе си
През любов и омраза,
Обладавана от демони и Богове,
Без страх от Страха,
Аз оставам по Себе си –
Огнена жрица, ранимо дете
През тъмни затвори
Вкусила мъка горчива
През светъл тунел завърнала се
А усмивката ми тя – е все тъй красива
А душата ми дива,
Тя окови не търпи,
Мисълта далеч лети.
Оставам по себе си,
Дори в най-мрачните дни.
Ръката ми топла събаря стени,
Но не гледай ме дълго в дълбоките бадемови очи..
Внимавай…да не се удавиш ти
Аз себе си имам
И моята душа
Оставам по себе си
И да – понякога бода!
Когато мечтае сърцето ми –
Неусетно прехапвам уста
И нежната болка напомня ми
Как няма цена – вътрешната ми свобода
На нея – на чистата свобода вярна съм,
И преди, и тук, и сега
И оставам безсмъртна,
Себе си следвайки – в своята страст да горя
Животът игра е ,
и тесногръдо е да сме сериозни
Оставам по себе си
С мечтите си грандиозни
Сред тълпата от призраци
Оставам по себе си
А че в шут няма да се превърна –
Ето таз точно драма –
С охота ще прегърна!
Не ме привлича скучната и предпазлива игра…
Докато тя владее сцената
Аз тихо отзад ще седя
Ще пиша, и ще съзерцавам
Там, зад синята стена
Но ще остана по себе си….и на сутринта…
Полина Василева, психолог и драскач..по пътя си..