По себе си

 

Оставам по себе си

През любов и омраза,

Обладавана от демони и Богове,

Без страх от Страха,

Аз оставам по Себе си –

Огнена жрица, ранимо дете

 

През тъмни затвори

Вкусила мъка горчива

През светъл тунел завърнала се

А усмивката ми тя – е все тъй красива

А душата ми дива,

Тя окови не търпи,

Мисълта далеч лети.

Оставам по себе си,

Дори в най-мрачните дни.

Ръката ми топла събаря стени,

Но не гледай ме дълго в дълбоките бадемови очи..

Внимавай…да не се удавиш ти

 

Аз себе си имам

И моята душа

Оставам по себе си

И да – понякога бода!

 

Когато мечтае сърцето ми –

Неусетно прехапвам уста

И нежната болка напомня ми

Как няма цена – вътрешната ми свобода

 

На нея – на чистата свобода вярна съм,

И преди, и тук, и сега

И оставам безсмъртна,

Себе си следвайки – в своята страст да горя

 

Животът игра е ,

и тесногръдо е да сме сериозни

Оставам по себе си

С мечтите си грандиозни

 

Сред тълпата от призраци

Оставам по себе си

А че в шут няма да се превърна –

Ето таз точно драма –

С охота ще прегърна!

 

Не ме привлича скучната и предпазлива игра…

Докато тя владее сцената

Аз тихо отзад ще седя

Ще пиша, и ще съзерцавам

Там, зад синята стена

 

Но ще остана по себе си….и на сутринта…

 

 

Полина Василева, психолог и драскач..по пътя си..