СТЕНА

Изплакана Душа,
прикована на една стена.
В далечината гъгне звънче на овца.
Преминават светлосенки. Лица.
Смениха се слънце и луна,
гордо си отиде деня.
Заспа уморена старата врата.
Мъгла се вдигна,
в символика облече недоизкованата съдба.
Онази, която ги събра.
Нахлу и им открадна съня.
Като пирон ги проби.
Душата нейна превърна в дъска.
Него зазида в стена.

Pollini

Comment 1

  1. Dion Brumit
    30.04.2021

    I¦ve been exploring for a little for any high quality articles or weblog posts on this kind of area . Exploring in Yahoo I ultimately stumbled upon this site. Reading this info So i¦m happy to show that I’ve a very good uncanny feeling I found out exactly what I needed. I most surely will make sure to do not overlook this site and provides it a glance on a continuing basis.

    http://www.froleprotrem.com/

Write a comment